Урок

 

НАБЛЮДЕНИЕ на дългопериодична променлива звезда

    

       Дългопериодични променливи звезди са тези, които си променят блясъка периодично, като от момент на на-силен блясък до следващия такъв минават няколко стотици денонощия. Най-удобна за наблюдение от този вид звезди е звезда о Кит (омикрон от Кит). На фигурата е дадено цялото съзвездие кит и мястото на тази звезда в него.

фиг.1

     Най-удобен период за наблюдение на о Кит е есента и най-вече зимата. Когато е с най-силен блясък, тази звезда е бляскава колкото Полярната, а когато е с най-слаб може да се наблюдава само с Телескоп. Следователно, за да я открием с невъоръжено око, трябва да има блясък, близък до максималния. Приблизителните моменти на максимален блясък определяме, като знаем този момент за дадена година и имаме предвид, че интервалът време между два съседни момента на максимален блясък е 331,6 денонощия. Към този момент прибавяме по 331,6 денонощия и получаваме приблизително датите от следващите години, когато тя има максимален блясък.

     Наблюдението се състои в приблизително определяне на датата, на която тази звезда е имала максимален блясък. Това извършваме така. Преди да започнем наблюдението, построяваме координатната система, както е показано на фигурата.

      На абцисната ос нанасяме равни деления, съответстващи на датите от периода, в който ще наблюдаваме звездата. На ординатната ос нанасяме звездите от групата за сравнение. Тази група трябва да съдържа звезди с блясък по голям от този на Полярната звезда, и с най-слаб блясък звезди, видими с невъоръжено око. Звезди от групата за стравнение трябва да са разположени в близост до о Кит и да имат приблизително същия цвят. През ясните периоди на нощта в интервал 1-2 месеца преди и 1-2 месеца след приблизително определената дата за максимален блясък през съответната година сравняване блясъка на о Кит с блясъка на двете звезди от групата за сравнение, които по блясък са най-близко до нея. Там, където перпендикулярът към ординатната ос, прекаран през това място, се пресича с перпендикулярът към абцисната ос, минаващ през мястото на датата на наблюдението, поставяме точка, без да чертаем перпендикулярите. Всяко наблюдение извършваме и го нанасяме на координатната система по този начин. По средата на редицата от точки, които се получават за чертежа, построяваме с ръка плавна линия. Датата, която съответства на най-ниската точка на тази линия, е датата на максимален блясък на наблюдаваната звезда. Ако е определена датата на предишния максимум, пресмятаме периода на промяната на блясъка на звездата от двете наблюдения.

 

НАБЛЮДЕНИЕ на късопериодична променлива звезда

 

     Късопериодичната променлива звезда е такава звезда, която си променя блясъка периодично, като от момента в който има максимален блясък до следващия такъв момент минават най-много няколко десетки денонощия.

    С невъоръжено око най-лесно можем да наблюдаваме късопериодичната променлива звезда δ (делта) Цефей.

     На фигурата е дадено цялото съзвездие Цефей и мястото на тази звезда в него. Тъй като това съзвездие е близо до северния небесен полюс, периодът на вечерни наблюдения е по-дълъг (лятото, есента и зимата).

     Преди да започнем наблюденията, трябва да изберем група от звезди за сравнение в съответствие с интервала, в който си мени блясъка тази звезда, т.е. най-бляскавата от групата да е доста по-слаба от Полярната звезда (например като δ Малка мечка), а най-слаби да е по-бляскава от най-слаби звезди, които виждаме с невъоръжено око. Тези звезди, разбира се, трябва да се намират по възможност по-близо до Цефей. След това построяваме координатна система. По абцисната ос нанасяме датите от периода през който ще извършваме наблюденията, а по ординатната отбелязваме подредени по блясък звездите за сравнение. Тъй като периодът на звездата δ Цефей е малко по-голям от пет денонощия, датите на абцисната ос могат да са нанесени по разредено. Така ще можем да нанасяме наблюдения, направени сравнително близо едно от друго например две на вечер, като времето между тях е само няколко часа.

      Наблюденията правим всяка ясна вечер по два пъти и нанасяме точките, които съответстват на отделното наблюдение не само над датата, но и над съответния мемент от датата.

 

 

      Началото на датата върху абцисната ос е 0 часа за тази дата. След това през средата на разположението на точките построяваме с ръка плавна линия. За да добием представа за хода на тази линия за един период, трябва да имаме наблюдения поне от 5-6 поредни вечери. От така построената крива определяме средния период на промяна на блясъка, като преброим денонощията и частите от денонощието между 5-6, а по-добре и повече максимуми (най-ниски положения на кривата) и разделим на броя на интервалите между тези максимуми. Получените данни използваме за преизчисляване на моментите на бъдещите максимуми на блясъка на тази звезда.

 

ТЕСТ

 

Copygirht 2004 by Reeper^®