История

        Вавилонски документ свидетелства за регистрирането на "нова звезда" II век пр. н. е. Общоприетата в древността философия на Аристотел отнасяла новите звезди към атмосферните явления. Ако се вярва на преданието, Хипарх не споделя схващането на своите съвременници и появата на "нова" звезда го навежда на мисълта за промяна на блясъка на звездите. Той съставя първия звезден каталог за изследването на евентуални изменения в блясъка (звездната величина) с времето. Може да се каже, че Хипарх е основател на този дял от астрономията, наричан сега звездна фотометрия. Това е първия опит за систематично изследване на звездите.
      Известно е, че през средновековието арабските учени са знаели за променливостта на b Per, но не са изследвали промените в блясъка й.
      В епохата на Възраждането (Ренесанс) неколкократно е отбелязвано изменението в блясъка на o Cet и други променливи звезди. Първият опит за организирано изследване на променливостта на звездите дължим на Уилям Хершел. При всяко наблюдение на звездите от дадена област на небето, той ги подрежда по нарастване на звездната величина. За съжаление Хершел не е оставил каталог на заподозрените в променливост звезди. Той е определил периода само на една променлива звезда.
         Вдъхновени от сензационните открития на Хершел двама астрономи-любители, Пигот и Гудрайк започват първите системни наблюдения на променливи звезди. Гудрайк определя периодите на d Cep и b Per, като за втората изказва мисълта, че причината за промените са затъмненията на по-ярката компонента от по-слабата. Гудрайк почива съвсем млад на двадесет годишна възраст, но Пигот оставя първия каталог на 12 променливи звезди (1786 г.)
     Аргеландер поставя проблема за откриването на променливите звезди на научна основа. Той съставя атлас и каталог на звездите до 6 m . В 1850 г. Аргеландер публикува каталог на 24 променливи звезди. Четвъртото издание на"Общия каталог на променливите звезди" съдържа данни за 28 450 обекта, предимно променливи звезди от нашата Галактика, открити и обозначени до 1982 г. В "Общия каталог" не са включени променливите звезди, влизащи в състава на кълбовидните звездни купове. Те са събрани в отделен каталог, който се издава в Публикациите на обсерваторията "Дейвид Дънлоп" (Торонто) от Е. Сойер Хог. Вероятно сега откритите променливи звезди са около 40 000, а заподозрените в променливост са около 10 000.

    Въпреки експоненциалното нарастване на новооткритите променливи звезди, те са изучени непълно и неравномерно. Изследването на променливите звезди е най-перспективното направление на любителската астрономия в България.

 

Copygirht 2004 by Reeper^®