УРОК

      Определяне на видимия ( синодичния ) период на обиколка на планетата Марс около Слънцето

     Видим ( синодичен ) период на обиколка на дадена планета около Слънцето се нарича интервалът време между две еднакви положения на посоката към планетата спрямо посоката към Слънцето. С други думи, ако в даден момент посоката към планетата сключва някакъв ъгъл с посоката към Слънцето, като ъгълът е измерен в посока например изток , то до следващото също такова положение на планетата спрямо Слънцето изминава време, равно на един видим или още един синодичен период.За да бъдем по-точни, горното определение и обяснението към него е в сила, когато съответната планета обикаля по окръжност около Слънцето и тази нейна орбита лежи в същата равнина, в която лежи и земната, т. е. еклиптиката.

      Тъй като планетните орбити все пак малко се отличават от окръжности и равнините, в които лежат са много близки до еклиптиката, то ще считаме, че нашето определение, макар и не съвсем точно,е в сила и за тях.

     От всичко това следва и начинът, по който ще определим синодичния период на планетата Марс. Когато планетата, на която определяме синодичния период, е по-далеч от Слънцето, отколкото е Земята – такава планета наричаме външна, защото орбитата й е извън земната.

     Външните планети ( каквато е Марс ) имат четири характерни положения спрямо Слънцето – съединение, противостояние и квадратура – източна и западна. Ако планетата се намира в посока от нас към Слънцето, казваме, че тя е в “съединение”. Ако е в противоположна посока, казваме, че тя е в “ противостояние”. Ако посоката към планетата сключва прав ъгъл спрямо посоката към Слънцето, тя е в “квадратура”. Ако планетата е на изток – “източна квадратура “, а ако е на запад – “западна квадратура “. От тези четири характерни положения най-важни за нашата задача са противостоянията, защото в този случай най-лесно можем да измерим ъгъла между посоките към планетата и Слънцето – просто като измерим интервала време между преминаването на Слънцето и планетата през небесния меридиан. В другите случаи не може така лесно да го определим, защото трябва да правим измерване, по еклиптиката, а при противостояние този ъгъл е 180 ° - посоченият интервал време е 12 зв. часа. Следователно в момент на противостояние той е много близък до 12 часа по обикновен часовник.

      Измерването правим по следния начин. Първо откриваме планетата Марс на звездното небе. За целта трябва да знаем следното. Ако в дадено съзвездие “открием”, че има някакво звездообразно тяло с блясък, колкото най-бляскавите звезди или дори по-голям и в съседни вечери е все на едно и също място, то това тяло е планета. За да определим коя точно планета е , ще използваме цвета й.

     Марс има добре подчертан кафявочервен цвят; Юпитер има яркожълт цвят и блясък, далеч надхвърлящ този на най-бляскавите звезди; Сатурн има пепелявожълт цвят и е много по-слаб по блясък от Юпитер. И така, след като открием планетата , редовно я наблюдаваме и ориентировъчно определяме колко часа минават между момента, в който Слънцето преминава през небесния меридиан, и момента, в който планетата преминава през небесния меридиан. Когато този интервал от време наближи 12 часа, тогава планетата изгрява малко след залеза на Слънцето. От този момент започваме да правим редовно наблюдения и го отчитаме, докато стане равен на 12 часа и продължи да се отдалечава от тази стойност. От направените наблюдения построяваме графика, като на абцисната ос нанесем датите, а на ординатната ос – определения интервал. Нанасяме точките отговарящи на наблюденията ни, и построяваме плавна линия по средата им.Записваме отделно момента – датата, месеца и годината, където тази права пресича абцисната ос.

      След това наблюдение следим планетата – тя все по-рано залязва, все по-ниско идва до хоризонта след залез Слънце и се загубва в лъчите на Слънцето. След около 2-3 месеца тя се появява на изток преди изгрева на Слънцето. От момента, в който я видим на изток, започваме да я следим редовно, докато наближи пак моментът, в който е разположена спрямо Слънцето както при първото наблюдение. Определяме по същия начин датата, месеца и годината, когато отново въпросният интервал е бил 12 часа. Разликата между тези два поредни момента е видимият ( синодичният ) период на обиколка около Слънцето на наблюдаваната планета. Отбелязва се с Р.

ТЕСТ