.::МАРС БЛИЗЪК И ДАЛЕЧЕН::.

Тъмните са наречени “морета”, а светлите “материци”.Сега се знае, че името “морета” не е удачно,тъй като тези на Земята.Освен светлите “материци” и по-тъмните морета около полюсите на планетата се виждат две ярки бели овални петна.Това са така наречените “полярни шапки”.Три типа образувания –материците, моретата и полярните шапки, се менят с течение на времето.Планетата е обгърната от газова обвивка-атмосфера. В атмосферата на Марс се наблюдават облаци и постоянно има повече или по-малко плътна мъгла от малки прашинки и от кристалчета лед.Марсианската атмосфера съдържа 95,3% въглероден диоксид с примеси от 2,7% азот, 1,6% аргон, 0,07% въглероден оксид, едва 0,13% кислород и приблизително 0,03% водна пара.Има също примеси на неон, криптон и ксенон. Понякога на Марс се наблюдават малки бели петна.Това са облаци в атмосферата, а по време на прашна буря се появяват и жълтеникави облаци.Прашни бури на планетата се разразяват най-вече през великите противостояния на Марс.От гледна точка на земния жител температурните условия на Марс са доста сурови.

Най-висока е температурата в така наречената подслънчева точка от повърхността, където тя достига 290 градуса. Най-ниска е температурата в полярните райони, където през зимния сезон тя се задържа на около 150 градуса. Получените от наблюденията данни за температурата са ключ за обясняване на природата на полярните шапки, на които силно се изменят размерите.Когато на едно полукълбо на планетата е пролет,съответната полярна шапка започва да намалява и заема все по-малък район около полюса.

Минало и настояще на Марс. Отлетялата атмосфера на планетата.

В миналото на Марс е било по-топло, атмосферното налягане по-високо и концентрацията на водни пари в атмосферата е била по-голяма. Този по-топъл климат се е оказал гибелен за значителна част от водата.Под действието на слънчевото ултравиолетово лъчение водните пари са се разлагали на кислород и водород. Поради малката гравитация на Марс водородът е добивал значителни скорости и се е откъсвал от привличането на планетата, като се е разсейвал в междупланетното пространство. Учените смятат, че слънчевия вятър взаимодейства с атмосферата на Марс и заради това марсианската атмосферата в продължение на милиони години е загубила голямо количесво от масата си. Снимките от повърхността на Марс показват, че някога на Марс са текли потоци вода, а в северното му полукълбо дори е имало океан. Тогава неизбежно и в атмосферата на Червената планета някога е трябвало да има водна пара.

Всъщност вода на Марс има и сега, но тя е лед, скрита в полярните му шапки и в повърхностния слой. А в молекулите на водата, които са се намирали в атмосферата, се предполага, че са били избити от слънчевия вятър. Частиците слънчев вятър са измели молекулите на гсзовете, образувани в атмосферата на Марс. Това са йони на кислорода, водорода, въглеродния диоксид и някои други молекули.

Спътници на Марс

На 11 и 17 август 1877г., американският астроном А.Хол съобщил за два спътника на Марс - Фобос(страх) и Деймос(ужас). Тъй като денонощието на Марс е малко по-голямо от земното, за едно денонощие бъдещите космонавти на Марс ще наблюдават три пъти изгрева и залеза на големия колкото 1/3 от диска на Луната Фобос, като при това изгряването ще става на запад, а залязването на изток. Ако върху Земята с тежките скафандри те са имали тегло 100 килограма,тук на Фобос ще тежат 50 грама.Навярно някой ще си помисли, че на повърхността на Фобос ще можем само да пълзим, за да не отлетим в междупланетното пространство далече от космическия апарат. Спътниците на планетата я обикалят винаги обърнати с едната си страна към нея и имат неправилна форма.

Спътниците на Марс, Фобос и Деймос, са тъмни, прашни и с неправилна форма.Те обикалят около планетата по кръгови орбити в равнината на нейния екватор на разстояние съответно около 1 и 3 диаметъра на планетата. Техните размери в перпендикулярни направления са съответно:на Фобос-27х21х19 km , на Деймос-15х12х11 km.

Фобос е по-голямата от двете луни на Марс.Той е една от най-малките луни в слънчевата система.В гръцката митология Фобос е един от синовете на Марс и Венера. Той е открит през 1877г. на 12-и август , а Фобос през 1988г. Фобос изгрява от запад и залязва на изток(обикновено два пъти на ден),движи се бързо .Фобос е твърде близко до повърхността на Марс и затова на места не може да се види над нивото на хоризонта.По- малко от 4 часа са необходими на Фобос да извърши един пълен оборот около червената планета.По своята форма той много прилича на картоф.Тъй като неговият орбитален период е по-кратък от периода на въртене от самата планета, наблюдатели върху Марс биха видели как Фобос се издига от запад и залязва на изток, като изминава целият път от хоризонта за 5.5 часа. Деймос Деймос е скалист обект с много кратери по повърхността.Кратерите имат среден диаметър около 2.5 km , но при тях липсват браздите и ръбовете, които се виждат на Фобос.Обикновено при сблъсък с метеорит част от повърхностният материал се изхвърля навън и нагоре от образувания кратер.Този материал пада обратно на повърхността, обграждайки кратера.Именно тази изхвърлена материя не се вижда на повърхността на Деймос.Причина за това е слабата гравитация на тази луна и е възможно материята да се разпръсква в Космоса.Деймос е твърдо тяло, което изглежда е съставено от материята изграждаща астероидите от астероидния пояс. Съществува вероятност и двете марсиански луни да са останки от астероид, разрушен от Юпитер, чиято орбита ги е довела до тяхното “захващане” за Марс.Някой ден двата спътника на Марс може да се окажат полезни космически станции, от които да се изследват Марс или пък да бъдат космически спирки, ако се докаже наличието на лед.

Живот на Марс

Марс е и най-популярната планета.С нея отдавна е свързан един от най-вълнуващите въпроси, които хората са си поставили: “Има ли живот на Марс?”, “Има ли живот на друга планета в Слънчевата система освен на нашата Земя.”

За възможността на Марс да съществува живот започва да се говори през втората половина на миналия век.Начало на тези разговори поставят така наречените “канали” по повърхността на планетата, наблюдавани за пръв път по време на противостояние през 1887г., това били сравнително правилни геометрични линии, видени от италианския астроном Джовани Скиапарели.

По време на глобалната буря през 1971г. беше наблюдавано едно интересно явление – прашните облаци станаха непрозрачни за слънчевите лъчи, а добре пропускаха топлинните лъчи . Това предизвиква бързо понижаване на температурата на повърхността и затопляне на атмосферата.Този ефект беше наречен антипарников.В по-ново време някои учени започнаха да правят експерименти, като моделираха условията на Марс и наблюдаваха могат ли в такива условия да живеят и се развиват някои непретенциозни микроорганизми. Голяма част от организмите не само не загивали, но продължавали да се развиват и размножават. Някои изследователи стигнаха до убеждението,че тъмните области по повърхността на Марс са заети от растителност. Скоро след това започнаха изследванията на Марс с космически апарати.За пръв път през 1965г. бяха направени успешни снимки нaповърхността на планетата. Марс посрещна свои изкуствени спътници през 1971г., когато три автоматични станции-“Марс-2”, “Марс-3” и “Маринър-9”, бяха изпратени на орбита около Марс и продължително време наблюдаваха планетата.В края на 1971г. беше осъществено първото меко кацане от спускаемия апарат “Марс-3” върху повърхността на планетата.След това в първите месеци на 1974г. цяла ескадра космически апарати от “Марс-4” до “Марс-7” достигна Марс и натрупа огромен наблюдателен материал.През 1976г. два космически апарата-“Викинг-1” и “Викинг-2”, отново посетиха планетата. Всички останали резултати от наблюденията от Космоса ни представят планетата Марс неочаквано бурна и променлива.

Спектометърът на орбиталната станция Mars Express засече в атмосверата на планетата наличие на метан, който би могъл да се образува или в резултат от вулканична дейност, или в следствие от дейността на микроби.Но въпреки това на Марс не бе открит нито един действащ вулкан. През 2003г. беше изпратен космически кораб Beagle 2, който трябваше да търси следи от някогашен или настоящ живот на Марс. На 4 Януари 2004г. марсохода Spirit на NASA , кацна върху червената планета. На 24 януари 2004г. върху противоположната страна на Марс пристигна и вторият американски марсоход Opportunity , близнак на Spirit .Бяха заснети снимки, на които ясно се различават удивително изразителни обекти, които веднага бяха наречени с шеговитото име “марсиански слонопотами”-те са забележително сходни със стадо, тръгнало на водопой.

Изучавайки разпределението на метана върху Марс учените стигнаха до извода, че съществуването на живот на Червената планета е единственото възможно обяснение на данните, получени от телескопите и автоматичните междупланетни станции.Много е вероятно, хипотетичните марсианци да се крият в някакви изолирани подземни оазиси, а останалата част от планетата да е мъртва и безплодна.

Савнения

Както всички планети така и Марс се движи, “блуждае” сред звездите по небосвода.Марс е на 4-то място по разстояние от Слънцето след Меркурий, Венера и Земя.С помощта на мощни телескопи Марс бе по-подробно изучен в сравнение с другите планети.Това се дължи на неговата относителна близост до Земята и на добрата видимост. Ако трябва да сравняваме Марс със Земята, то ще видим че марсианското денонощие е по-продължително спрямо земното с малко повече от 1/2 час.Оста на въртене на Марс е наклонена спрямо равнината на неговата орбита почти толкова, колкото земната ос спрямо равнината на земната орбита.Това означава, че на Марс, както и на Земята, има сезони, но пролетта, лятото, есента и зимата там са почти два пъти по-продължителни в сравнение със земните.По своите размери планетата е около два пъти по-малка от Земята.

Планетата Марс е по-далече от Слънцето в сравнение със Земята и там трябва да е по-студено, отколкото на нашата планета. Дали пък на Марс не е толкова студено, че да не може да съществува нищо живо? Температурата на Марс е много по-ниска от тази на Земята. Тя е в граници, в каквито живот не е изключен.Това показва, че климатът на Марс е много по-суров, отколкото на Земята.Все пак този климат е такъв, че съществуването на живот на Марс не е невъзможно.Някои изследоватвли на Марс предполагаха че има растения, подобни на земните.И все пак, има ли живот на Марс?

Със сигурност, в момента плътността на марсианската атмосфера е поне 100 пъти по-малка, отколкото повърхността на Земята.За разлика от Земята, Марс няма силно магнитно поле, което да защити планетата от потоците заредени частици, идващи от слънцето.Затова тези частици могат да взаимодействат с атмосферата на Марс, като предават своя импулс към молекулите на атмосферните газове. В резултат на това те преодоляват гравитационното привличане на планетата и отлитат в Kосмоса .

За разлика от Венера всеки две години Марс се вижда продължително време през цялата нощ, а освен това неговата атмосфера е твърде прозрачна и повърхността му се наблюдава добре.Антипарниковия ефект на Марс е обратен на този на Венера.