ДОКЛАД

     Названието на кометите произлиза от гръцки и означава “дългокоса звезда”. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577г. датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.
 
 
    Видимите с просто око комети са космически тела, състоящи се от две не рязко очертани светещи части – глава и опашка. Tе са тела, съставени от лед и замръзнали газове, орбитиращи в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до него, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето.
 
     Народното име на кометите е “опашати звезди”. Големите комети имат глави с диаметър стотици хиляди километра и опашки с дължина десетки милиона километра. Огромна част от кометите обаче, които се виждат само с телескоп, имат много по-малки размери и нямат опашки. През опашките и главите на кометите се виждат звезди, чийто блясък почти не отслабва. Това показва, че светещото вещество в кометите е с изключително малка плътност.
    Следователно това са огромни обекти от силно разредена материя с твърде малки маси, поради което с право са заслужили и още едно име – “видимото нищо”. Ядрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества.Формата му може значително да се различава от сфера.Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15 х 8 х 8 km . С необичайно голямо ядро е кометата Хейл – Боп – около 40 km . Кома се нарича газово – праховата атмосфера. Тя е резултат от сублимацията на веществото от повърхността на кометното ядро под действие на слънчевите лъчи. С отдалечаване от      Слънцето комата постепенно намалява и изчезва. Цялата комета е потопена в разреден облак от водород, който не се вижда при наблюдения от земната повърхност. Йонната опашка или опашката от първи тип, е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър.Дължината й е много голяма и достига до 100 милиона километра. Причината за нейното светене е флуоресценцията. Праховата опашка или опашката от втори тип, се формира под влиянието на слънчевата радиация. Тя също може да достигне големи размери – от порядъка на милиони километри. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Опашките винаги са насочени в противоположна на Слънцето посока. Видът им се променя сравнително бързо, особено, когато са близко до Слънцето.
   Понякога те съдържат особености, наречени потоци и струи. В други случаи се наблюдава аномална опашка или антиопашка, насочена към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на нашето дневно светило се е оказало по-силно от отблъскващата сила на слънчевото излъчване. Понякога тя е само резултат на перспектива.

     Още Нютон смятал, че както планетите, така и кометите се движат около Слънцето по елипси.Неговият съвременник Едмънд Халей пресметнал орбитите на повече от 20 комети.Три от тях /последната наблюдавал самият той през 1682/, имали много близки орбити. Той предположил, че това не са три различни комети, а една и съща. Тя обикаляла около Слънцето по елипса с период 76 години. Халей предсказал следващото появяване на кометата през 1758г., когато тя наистина била наблюдавана. Тази комета впоследствие получила името Халеева. По този начин блестящо се потвърдило не само предположението на Халей, но и теорията на Нютон за гравитацията и нейните следствия.Следващото преминаване на Халеевата комета е през 2062 г.

     Някои комети имат толкова големи орбити, че са им необходими стотици, хиляди години само за една обиколка, каквато е например кометата от 1680г., която е могла да бъде наблюдавана 7 000 години пр.н.е. и ще бъде видима отново към 10 500 година. Естествено има и комети с по-малки орбити, които се появяват много по-често, както известната комета на Енке, която преминава на минимално разстояние от Слънцето всеки 3 години и 4 месеца. Всички комети от този тип са слаби и обикновено се виждат само с телескоп. И така: обикалящите около Слънцето комети условно могат да се разделят на късопериодични /с период под 20 години/, среднопериодични /с период между 20 и 200 години/ и дългопериодични /с период над 200 години/. Разбира се техните орбити продължават непрекъснато да бъдат смущавани, условно от планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.Такива смущения доведоха до разпадане на кометата Шумейкър – Леви и последвалия катастрофален сблъсък на фрагментите на ядрото с Юпитер през лятото на 1994 година.

     Според възприетия днес модел на Уипъл, на голямо разстояние от Слънцето, кометите са “мръсни снежни топки”. При приближаването си до Слънцето, те се нагряват и от твърдото ядро се отделят молекули и частици, които образуват кома, а по-късно йонна и прахова опашка.
      През средата на ХХ в., именно модела на американския астроном Уипъл придобива публичност. Според него, освен че ядрата на кометите са малки тела с размери няколко километра, състоящи се от замръзнали газове, в които са размесени частици прах, то всеки път, когато Слънцето “облича” кометата с корона и опашка, си служи с вещество, което отнема от самата комета и раздухва и разпилява в междупланетното пространство.При всяка обиколка кометата отслабва и накрая, когато вече е загубила значителна част от първоначалната си маса, силите на отблъскване надделяват над гравитационните и съставящото я вещество се разпръсква по протежение на орбитата под формата на отломки, скали камъни, газ и много фин прах, които продължават да се движат в пространството като огромен рояк. Когато нашата планета по време на обиколката си около Слънцето премине близо до някой от тези рояци, много частици ускорени от земната гравитация падат към Земята. В нашата атмосфера те се запалват и изчезват, след като са очертали за момент една светла диря в небето – късовете от кометата изживяват последните си мигове, представяйки ни се за падащи звезди.

       Съгласно теорията на холандския астроном Оорт, на разстояние от около 50 000 АU до около 200 000 AU от Слънцето се намира облак от стотици милиарди кометни ядра.Когато под гравитационното въздействие на преминаваща наблизо звезда, някое ядро се насочи към Слънчевата система, то влиза в нова орбита, близо до Слънцето и става “обикновена” комета. Облакът на Оорт е остатък от веществото, от което е образувана някога Слънчевата система.Затова единствено чрез изследване на кометите можем да узнаем състава на онова вещество, от което е била образувана нашата система.Този гигантски “склад” на комети очертава най-външните граници на Слънчевата система.

         Първите данни за химическия състав на кометите, са получени от Донати през 1864г., когато в спектъра на кометата Винеке са идентифицирани емисионни линии на въглерода. По-късните спектрални наблюдения добавят много нови линии на радикали, йони, атоми и молекули, включително и органични. На спектрограми на Халеевата комета през 1985г. са идентифицирани 8 линии на двуатомен и 12 на триатомен въглерод, 12 линии на циан, 9 линии на въглеродната група СН, една линия на йонизиран калций. В спектрите на кометите се наблюдават линии и на неутрални и йонизирани водни молекули, въглероден оксид, въглероден сулфит, йонизиран двуатомен азот и много други.

     Въпросът за химическия състав на кометите е тясно свързан с проблема за възникването и развитието на живота на Земята. На нашата планета годишно падат около 10 тона вещество от Космоса, а космическият прах е главно с кометен произход. Известният Тунгуски метеорит, който вероятно е част от ядрото на Енке, е обогатил района на река Подкаменная Тунгуска с живак, йод, селен, цинк, сребро, натрий, калий, бром, рубидий, стронций, олово и др. Според различни оценки от 0.5 до 5% от земната кора е изградена от кометно вещество.Има отдавна хипотеза, че кометите са донесли спори на живот на Земята. Очевидно обаче, на кометите дължим поне част от микроелементите, без които животът в познатите му форми би бил невъзможен.

   Освен, че са красиви, кометите могат да дадат различна информация за произхода на планетите, защото те са странстващите “деца” на Слънчевата система.Те са били налице при създаването й преди 4.6 милиарда години и населявайки най-външните й сфери, не са се променили съществено. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Кометите се появяват за кратко на небосклона и след това изчезват, за да бъдат видени /ако изобщо стане някога отново/, от бъдните поколения.Например кометата Хейл-Боп ще се върне след 2400 години – през 4397г. Ако откривателите й имат късмет, тя все още ще носи техните имена.
 

       Ако подредим някои от последните по-ярки комети, ще започнем с ярката комета Бенет /Bennett/ от 1970 година, която е наблюдавана през пролетта.

   През февруари и март 1976 година, преди изгрева е наблюдавана кометата Уест / West /, която се е отличавала с ветрилообразната си опашка.

   Появата на Халеевата комета / 1 P / Halley / през 1986 е предшествана от твърде шумни коментари по медиите, доста , от които с неточна и дори противоречива информация.Тя преминава през перихелия си на 9 февруари 1986 година.

   Далеч по-атрактивна обаче е кометата Хейл-Боп / C /1995 01 – Hale - Bopp /, в края на зимата и през пролетта на 1997г., която остава в спомените на мнозина с двойната си опашка /газова и прахова/ в различни нюанси, ясно видими дори измежду ярките светлини на градовете.Тя е в перихелия си на 1 април.

    На 5 май 2001г., след догарянето на залеза, за пръв път от нашите ширини било възможно да се наблюдава втората очаквана комета – C /2001 Q 4 ( Neat ). Блясъкът й е от 1 m .На 15 май кометата е в перихелия си. В последните нощи на май Q4 е с вече по-слаб блясък – около 4, m 5 и продължава да спада.

       Още през февруари 2003 година, на Слънцето настъпва мощно избухване, едновременно, с което рязко се увеличава яркостта на кометата Neat . В този момент тя точно пресича орбитата на Меркурий и у нея се появява дълга опашка от газ и прах.Но независимо от изхвърления огромен облак горещ газ и яркото коронарно избухване на лъчението, ядрото на кометата остава цяло.

   Това събитие става толкова близо до Слънцето, че хората не могат да го наблюдават, но спътникът SOHO , който провежда непрекъснати слънчеви изследвания, регистрира всички детайли на това небесно представление.Към началото на март кометата Neat вече се отдалечава от Слънцето, но все пак си остава достатъчно ярка, с 2 m , макар че отслабва с увеличаване на разстоянието. На наблюдателите от южното полукълбо е било възможно да я наблюдават с бинокъл поне още един месец.

     Тя е открита през ноември 2002г. с телескопа, който работи по проекта за търсене на околоземни астероиди NEAT, Near Earth Asteroid Tracking , затова пълното й официално име е Neat C /2002 V 1 . Когато е забелязана от астрономите, кометата се е намирала на 349 млн. km . от Слънцето и е изглеждала като обект със звездна величина 17, m 3. Но с приближаването си към звездата ни, тя става много по-ярка.
Изследванията на траекторията на тази комета показват, че тя се движи около Слънцето по силно изтеглена елиптична орбита и прави една обиколка за около 37 000 години. В перихелия на орбитата си кометата е на 18 февруари – тогава минималното разстояние между нея и Слънцето е 14.8 млн. km . За сравнение разстоянието от Земята до Слънцето е 150 млн. km . Последната по-ярка комета е внезапно появилата се Икея – Занг / 153 P / Ikeya - Zhang /, през пролетта на 2002 година. Перихелият й е на 18 март.

    Тук трябва да вметнем и пролетните комети през 2004г. В началото на пролетта се дава шанса да се допълни горната хронология с още две забележителни комети, първата, от които - С/2002 Т7 / Linear / , любителите наблюдават вечер от средата на февруари до първите нощи на март.На 23 април тя е в перихелия си, с блясък около 2.5 m .В последните вечери на май блясъкът й е около 4 m и продължава да спада.

   Случва се така, че внезапно в пролетното небе се появява трета ярка комета.На 23 март австралийският астроном – любител Уилям Бредфилд открива нова комета, която е наречена на негово име - C /2004 F (Bradfield) и скоро след това става доста ярка. На 17 април тя е в перихелия си.
     След обобщаване на всички данни от хронологията до тук, се оказва, че от последните нощи на май 2004 год. до около 10 юни, след свечеряване се виждаха двете комети: C /2002 T 7 Linear – ниско над западния хоризонт и вече отслабналата C/2001 Q4 Neat – високо на северозапад. Наистина имахме твърде рядката възможност да наблюдаваме едновременно няколко на брой по-ярки комети, но разбира се като използвахме биноклите.

      Любителите на кометите сигурно ще се зарадват, а други ще се уплашат от откритието, че милиони нови комети ще се насочат към нас от външните части на Слънчевата система.Около 2.4 млн. комети ще тръгнат към Земята, а някои могат дори да се сблъскат с нея.Но без паника – кометите няма да пристигнат преди да изминат няколко милиона години.

      Група астрономи от JPL, Пасадена са картирали трафика на звездите в близост до Слънчевата система и са определили дестабилизациите, които те ще окажат върху облака на Оорт. Повечето дългопериодични комети идват от този сферичен резервоар на комети, простиращ се далеч отвъд орбитите на планетите. Изчислено е наличието на няколко милиарда в областта между 1 и 2 светлинни години от Слънцето - колкото е половината път до най-близката звезда.Когато една звезда мине близо до облака, резултантното гравитационно въздействие може да “изстреля” много комети към Слънцето. ефектът от звездата GL 710 е много по-опасен.

       След 1.4 млн.год. – един кратък срок за астрономията, звездата GL 710 ще се гмурне в облака на Оорт и ще премине на разстояние 1.1ly от Слънцето. За да изчислят ефекта от близостта на GL 710, група астрономи са направили компютърни симулации.Звездата би могла да насочи около 2.4 млн. комети по орбити, които евентуално ще пресекат земната.”Бурята” ще продължи 2 милиона години, така че само по една нова дългопериодична комета годишно ще се появява на пътя на Земята. В сравнение със сегашната гъстота на кометите – по 2 годишно, GL 710 ще увеличи кометния трафик с около 50%.

      В близкото бъдеще кометата Темпел 1 не представлява опасност за Земята.НАСА прави експеримента, за да научи повече за структурата на кометите. Разбира се и при кометите съществуват куриози.Пример може да бъде случаят с изчезналите комети около началото на февруари 2002г.Кометите биват два вида:Тези, които произхождат от пояса на Куипър, на разстояние около 30 до 60 AU, и така наречените NICs , които идват от далечния облак на Оорт на повече от 10 000 AU. Последните преминават през вътрешността на Слънчевата система около дузина пъти на година.Обаче какво става с тези заледени тела, когато спрат да оставят своите добре забележими опашки, си остава донякъде загадка - 99% от кометите от Оорт, които навлизат в нашата Слънчева система се разрушават и се превръщат в прах.

     Съществува предположение, че кометите претърпяват термален шок и се изгражда вътрешно газово налягане, когато навлязат в нашата относително топла Слънчева система, идвайки от най-студените райони на открития Космос. Има и друга възможност.Може би кометите от Оорт са с по-слаба структура от кометите от Куипър. Друг, подобен е случаят със заплахата от комети – невидимки. Тези обекти практически не се определят по пътя на преките наблюдения, т.е. с помощта на телескопите, тъй като поглъщат слънчевата светлина.За тяхното съществуване във Вселената, учените знаят само въз основа на теоретичните си пресмятания.Кометите се появяват в непосредствена близост до Слънцето с различна периодичност – някои на 20, други - на 200 години.И извършват своя път по изтеглени, елиптични орбити, силно наклонени спрямо почти кръговите орбити на големите планети.Според изчисленията на учените, по тези орбити се въртят поне 3 000 комети – невидимки, т.е. невидимите са около 400 пъти повече на брой от видимите комети и представляват сериозна опасност за нашата планета.