1.КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПАСАЖА?

На 8 юни 2004 имаше рядко астрономическо събитие: пасаж на Венера пред диска на Слънцето. Пасажът беше видим по цяла Европа, Африка и Азия и представлява чудесна възможност за съвместни експерименти за измерването на разстоянието Земя – Слънце, известно още като Астрономическа единица. Пасажите се използват и за откриване на планети, когато преминават пред звезди.

Голям брой небесни тела, които обикалят едно около друго и имат различни видими диаметри - например, двойни звезди, слънцето и неговите планети или планета и нейните спътници. Когато по-малката и по-тъмна компонента лежи от вътрешната страна на зрителното поле на наблюдател на Земята, тогава е възможно тя да премине пред по-голямото тяло. Това явление се нарича пасаж. Най-добре известния пасаж е слънчево затъмнение, когато Луната (във фаза новолуние) минава пред Слънцето. Тъй като двете небесни тела имат еднакъв видим диаметър, Луната закрива напълно слънчевия диск и се случва пълно затъмнение.Подобен пасаж се получава и ако спътник или неговата сянка преминат пред диска на планета - например, Галилеевите спътници или сенките им по Юпитер и Титан на Сатурн. Тези събития, видими само с телескоп се наричат сенчести пасажи.

2 .Кога настъпва Пасажа на Венера?

Пасажите на Венера са твърде интересни, но рядко случващи се явления. Пасаж на Венера се случва, когато наблюдател на Земята вижда Венера да преминава пред Слънцето. Венера се върти доста по-бързо около Слънцето от Земята и преминава през слънчевия лик по права линия и с постоянна скорост. Пасаж има, когато Венера е долно съединение със Слънцето - т.е. когато Венера лежи между Слънцето и Земята. Тогава Венера може да се наблюдава като проекция върху слънчевия диск. Вижда се, как тя като черно кръгче преминава по диска на Слънцето, прекосявайки го от източния към западния му край. Поради това, че в долни съединения със Слън­цето Венера е най-близо до Земята, нейните видими размери са най-големи и пасажите й могат да се наб­людават и с просто око (през тъмно стъкло!).

Ако равнината на орбитата на Венера около Слънцето съвпадаше точно с равнината на земната орбита, т.е. еклиптиката), пасажи на Венера биха се наблюда­вали при всяко нейно долно съединение със Слънцето и биха се повтаряли периодично след всеки 584 дни (синодичния период на Венера).  Но това не е така, защото равнината на орбитата на Венера образува ъгъл 3.4° с равнината на еклиптиката. Това обяснява защо пасажите се случват толкова рядко се повтарят през неравни интервали от време.

За да се вижда Венера на диска на Слънцето, еклиптичната ширина на Венера трябва да е по-малка от половината видим слънчев диаметър, т.е. 16 дъгови минути (16 / 60°). Ето защо Венера трябва да е близо до възела на орбитата си – това е пресечната точка на нейната орбитална равнина с еклиптиката. Ъглите на диаграмата са силно преувеличени.

Нашата Земя преминава през възлите на орбитата на Венера в началото на м. юни и м. декември всяка година. Пасажите на Венера са възможни само то­гава, когато Земята и Венера са в един и същ възелна орбитата на Венера. Само при това условие Слън­цето, Венера и Земята са разположени върху една права линия, която ги съединява. От друга страна, ясно е, че пасажите на Венера могат да стават само в началото на м. юни или в началото на м. декември, когато Земята се намира в един от възлите на орби­тата на Венера. Ако при някое долно съединение на Венера със Слънцето Земята е в един от възлите на нейната орбита, но Венера не се намира в него, па­саж не може да настъпи. Също така пасаж не може да настъпи, ако Венера се намира в долно съеди­нение със Слънцето в някои от възлите на своята орбита, но Земята не се намира в него. Както се виж­да, условията за настъпване на пасаж на Венера изискват строго определени разположения на Венера и Земята по отношение на Слънцето. Такива положе­ния се повтарят през определени интервали от време, продължителността на които се определя,- като се намери съотношението между синодичния период на Венера и земната година. Това съотношение се намира по съответни математически формули (ве­рижни дроби). Ще да­дем само резултатите, които се получават. Може да се провери, че пет синодични периода на Венера са почти равни на осем години (584.5=2920 дни; 365,25.8==2922 дни). Това показва, че пасажи на Венера може да има след осем години, но е невъзможно пасажът да се повтаря след всеки осем години. Може да се потър­сят и други периоди за пасажите на Венера, като се вземе предвид, че 152 синодични периода на Ве­нера са почти равни на 243 земни години. По такъв начин след един пасаж от осем години следващият пасаж може да настъпи след 235 или 243 години. Но пасажите на Венера настъпват както при възходящия, така и при низходящия възел на нейната орбита и Поради това те настъпват в следния ред:

...8, 105½, 8, 121½, 8, 105½, 8, 121½,...години.

Пасажите на Венера след 1600 година са били и ще бъдат на:

Като следствие от тези условия, пасажите се случват по двойки през 8 години, всяка двойка - през около 120 години. Сегашната двойка пасажи ще бъдат на 8 юни 2004 и 6юни 2012, а предната двойка са били на 9 декември 1874 и 6 декември1882г.

До сега са наблюдавани само пасажите на Венера в1639 Г., 1761 г., 1769 г., 1874 г. и 1882 г. като са предизвиквали голям интерес. Главната цел при наблюденията на тези пасажи е била да се определят ъгловите размери на Венера.