ПОВЪРХНОСТ И ВЪТРЕШЕН СТРОЕЖ
 
 
 

       Нека сега да слезем през мъглата или дъжда от сярна киселина , отново върху повърхността на планетата и стъпим върху твърдата й почва.
      Радиолокационните снимки на повърхността на Венера показват твърде разнообразен релеф - има планини, равнини и низини. Планинските райони заемат около 8% от повърхността . Около 27% се падат на низините, а останалата по- голяма част от повърхността на планетата е заета от хълмисти равнини . Има и един обширен район от типа на лунните морета, който е с около 2km по-нисък от околните равнини.

      Сложният релеф на Венера е резултат както на активна вулканична и тектонична дейност, така и на метеоритни удари в миналото. Те са довели до получаването на сегашните кратери. Както на Меркурий и Марс, така и на Венера има кратери, обаче те са по-плитки. Плътната атмосфера на Венера забавя скоростта на метеоритите, преминаващи през нея, поради което те се удрят в повърхността с по-малка сила и създават по – плитки кратери.

       Наблюденията от космическия спътник “Магелан” показват ясно, че по-голямата част от Венера е покрита във вулканична обвивка на повърхността. Има няколко големи вулкана. Реките от лава изграждат дълги “пътеки”, простиращи се на големи разстояния и един простиращ се на около 7 000 км.

         Американските сонди “ Пионер – Венера “ разположени в непосредствена близост до планетата чрез радарни системи, работещи на сантиметрови дължини на вълната показаха, че вертикалният релеф на повърхността не е гладък и в различни части има разлики във височините до 5 – 10 км. През 1975 година спускаемите апарати “Венера – 9 и 10”, а по-късно- през март 1982 година – от “Венера – 13 и 14” установиха, че някои участъци изглеждат по – планински от други. Образите, изпратени телевизионно от местата на кацане, показват неравна камениста повърхност подобно на марсианската, но не така покрита с прах. Камъните в непосредствена близост до апаратите също не дават забележима видимост за ветрова ерозия.

 
       Що се отнася до вътрешния строеж на нашата планета – сестра, засега преобладава мнението, че Венера подобно на нашата Земя, има течно ядро, заобиколено от каменна мантия.

     Още един факт, отнасящ се до дълбоката вътрешност на Венера е магнитното й поле . Измерванията, направени от “Венера – 4” през 1967 год., показаха, че ако такова поле все пак съществува, то трябва да е повече от 10 000 пъти по – слабо от това на Земята, т.е. със сила само няколко гама. От двете предпоставки за магнитно поле, създавано по този начин – въртящо се и провеждащо ядро – Венера може да притежава второто. Но това провеждащо ядро не създава магнитно поле, защото се върти много бавно – далеч по-бавно от всички свои планети – сестри в Космоса.

Copyright 2005©