ІV. Електродиагностика и електролечение

       Когато голям брой неврони са активирани едновременно, изменението на техния потенциал се предава не само по аксоните, но и по кръвта и другите телесни течности и достига до повърхността на тялото. Така върху кожата възникват много слаби променливи напрежения /от порядъка на няколко десетки микроволта/, които могат да се усилят и да се регистрират със специална електронна апаратура.

     Електрокардиографията /ЕКГ/ е метод за записване на електрични сигнали, носещи информация за сърдечната дейност. Обикновено се правят няколко измервания, като се прикрепват метални електроди към различни точки от кожата, изчертават се графики, наречени електрокардиограми, които показват как се изменят регистрираните електрични напрежения с течение на времето. От тези графики лекарите извличат информация за сърдечния ритъм и откриват различни сърдечни заболявания.

    По подобен начин може да се изследва мозъкът. Методът се нарича електроенцефалография /ЕЕГ/. При него електродите се прикрепят към главата. Записват се слаби променливи напрежения, които носят информация за функционирането на мозъка.

    Електромиографията /ЕМГ/ е метод за записване на електрични сигнали, носещи информация за мускулни заболявания, заболявания на нервни клетки, контролиращи движенията на тялото. Електродите се поставят върху кожата близо до изследвания мускул. Измерва се напрежението между електрода, поставен до мускула и неутралния електрод.

   Кардиостимулатора е устройство, което определя ритъма на сърцето като възбужда ЕКГ вълната и синхронизира контракциите на сърцето, когато сърцето не е в състояние да поддържа това, устройството се имплантира в човека.

   При спешни случаи, за да се възстанови сърдечната дейност, се прилага електричен импулс чрез дефибрилатор. Към сърцето се прилага електричен ток. Кондензаторите, които се използват са с капацитети от 10 μF до 20 μF . Зарядното напрежение може да е от порядъка на няколко хиляди волта.