Голяма част от вътрешността на Европа се състои от същия скалист материал, който запълва и вътрешността на Земята. Но нейната повърхност е от лед и е впечатляваща гладка. Почти сигурно е , че тази ледена кора плува върху леден океан, простиращ се върху цялата планета, който е дълбок няколко километра. Дъното на този океан може да е прободено от вулканични цепнатини, през които преминава топлина от по-топлата й вътрешност. Това затопляне на сърцевината й се дължи на т.нар. приливно загряване- това е гравитационното влияние на Юпитер върху спътника му. Изглежда, че в океаните на Европа има две много важни за живота условия- течна вода и източник на енергия-вулканичните цепнатини. Освен това, простите въглеродни съединения са често срещани в Слънчевата система, така че е възможно Европа да притежава необходимите количества от тях.
Европа е шестата позната луна и четвъртата по големина от спътниците на Юпитер. Тя е и втората от Галилейските луни. Обикаля около Юпитер по орбита на разстояние 670 900 km ., има диаметър 3138 km и маса 4.80х10 22 kg . Европа е странно изглеждаща луна на Юпитер с голям брой пресичащи се линии по нейната повърхност. Има много ярко отразяваща повърхност, пресечена от сложна система тъмни линии. Повърхността й е почти идеално гладка- най-голямата разлика във височината не надвишава 1км. Нейният най-външен слой представлява ледена кора, чиято дебелина достига до няколко десетки километра, като много участъци от Европа напомнят Северния ледовит океан на Земята. Малкото количество кратери свидетелстват за това, че след образуването на спътника неговата кора е претърпяла значителни изменения.
След като на 3 Януари 2000г. Изследователска сонда Galileo прелетя 351км от повърхността на Европа, изпратените от него данни дават основание на учените да твърдят, че под своя лед, покриващ повърхността на спътника, има океан от обикновена солена вода. Изводите са направени въз основа на изследванията на магнитното поле проведени чрез сондата. Движенията на магнитното поле са такива, който биха били, ако под повърхността на спътника има слой електропроводима вода. Магнитния полюс се оказва в района на ... екватора. Бе изяснено, че северният магнитен полюс се придвижва. Периодът на промяна на магнитното поле на Европа е около 5,5 земни часа. Такива изменения могат да бъдат предизвикани от електричния ток в проводник, какъвто в случая може да бъде само солен океан. Било е определено и местоположението на източниците на електричните токове- те протичат на не повече от 100км дълбочина под повърхността на спътника. Уникалната комбинация от вода, вътрешен източник на топлина и органични вещества дава основание на учените да твърдят, че на спътника съществуват необходимите условия за живот.
Приливните сили, предизвикани от Юпитер, може да поддържат температурата на водата под леда над точката на замръзване. Съществува много по-голяма вероятност на Европа да бъде открит живот, отколкото на Марс. Предполага се, че в съществуващия течен океан под леда може би ще бъдат открити бактерии, т. е. , живот извън Земята. Но може ли да има живот там, където никога няма Слънце? За съществуването на някои форми на живот е необходима водна среда и някакъв източник на енергия, без да е задължително това да е слънчевата светлина. Животът на сушата и в морето на Земята е свързан с фотосинтезата, т.е. слънчевата светлина. Първият етап в храненето на живите организми е преобразуването на слънчевата светлина в химическа енергия с помощта на хлорофила. Съществуват и други начини за обмяна на веществата в тъмнината под ледовете на Европа. Освен водата, за поддържането на живота е необходим източник на енергия. Това могат да бъдат движещите се с висока скорост заредени частици, ускорявани в магнитосферата на Юпитер. Когато такава частица се удари в леда, в резултат на реакцията от водата може да се образува водороден прекис и молекулярен кислород. В земните океани молекулярният кислород представлява важен агент при реакциите на окисление. На Европа, този кислород трябва да попадне във водата през дебелия лед, за да достави храна за живите организми- ако там има такива. Как става това и става ли изобщо- не е ясно. Според досегашните хипотези , в океана под дебелия лед може да има и някакъв друг източник на молекулярен кислород. Например, радиоактивният разпад на изотопа на калия 40 К., който може да присъства както в леда, така и във водата. По време на реакцията на радиоактивен разпад може да протича разцепване на молекулите на водата с образуване на молекулярен кислород. Но по този начин се получава по-малко кислород, отколкото при повърхностните удари на заредени частици. Все пак, възможно е и това малко количество да е достатъчно за поддържането на живота.
Но на практика, средата на Европа може и да не е толкова благоприятна. Данните, събрани от сондата Galileo показват, че в повърхностните слоеве на леда концентрацията на серни съединения и водороден прекис е доста висока. И ако е ясно, че водородният прекис се образува в резултат от бомбардировката на леда със заредени частици, захванати от магнитосферата на Юпитер, то със серните съединения ситуацията е доста по-сложна. Според изследователите, сярата присъства на Европа преимуществено във вид на сярна киселина. Но процесът на нейното образуване си остава неясен. Според една от версиите, тя се формира от серните съединения, които са донесени на Европа от другия спътник на Юпитер – Йо известен с мощната си вулканична активност. Според друга хипотеза, сярната киселина идва на повърхността от дъното на океана, където се образува при контакта на водата със серните съединения, изхвърлени от вулканите на дъното. Изследователите твърдят, че Galileo е изследвал далеч не цялата повърхност на Европа. Освен това, много от данните, събрани от апарата, се характеризират с високо ниво на шума. А и високата киселинност не винаги е препятствие за съществуването на живота. На Земята са известни ред микроорганизми, които се чувстват нормално при нулево ниво на рН.
Колкото и невероятно да звучи, днес съществува животински вид, който живее понякога като едноклетъчно, а друг път като многоклетъчно. Става дума за бактерията Диктостелиум, наричана от учените Дикти. Обикновено, тези едноклетъчни живеят в горните пластове на земната почва - защо не и в ледовете на Европа - и се изхранват с бактерии. Тъй като диктите са много лакоми, понякога се случва да изяждат всичко в жизненото си пространство. Поради микроскопичността си те нямат шанс да търсят храна на други места - просто не са достатъчно бързи за да стигнат до тях, преди да умрат от глад. И става невероятно повече от 100 хиляди дикти се събират в общ организъм,който достига размерите на песачинка и под микроскоп изглежда като миниатюрен гол охлюв. Това същество може да пълзи със скорост 1mm/h. Но това не е всичко - за краткото време на съществуването си клетките на тялото му се специализират. “Супердикти” притежават миниатюрни сетива, които реагират на топлина и светлина. Няколко хиляди дикти създават нещо като рудиментарен полов орган и преминават в неактивно състояние на спори. Щом бъдат пренесени от дъжда, вятъра или някое животно в нова, богата на храна местност, останалите части на “Супердикти” измират - изпълнили дълга си, тъй като са позволили на част от своята раса да живее другаде. Съществува една много интересно виждане. Тази, иначе съвсем физична сила – гравитацията - е един вид съзнание, което принуждава градивните елементи на материята да се привличат взаимно и да образуват микроскопична материя. Нищо чудно това да е най-ниското ниво на съзнание, макар че много хора не биха го оценили така. Все пак, примерът със Диктите показва, че тази идея не може напълно да се отхвърли.
През 2008 г. NASA смята да изпрати към Европа орбитална сонда и едва след нея към спътника ще полети кораб със спускаем апарат. Освен това, според Томас Орландо от Технологическия институт в Джорджия, газовият Юпитер и неговите спътници имат “странна химия”. Учените от неговата група изследват химичните реакции на спътниците на планетата, които са предизвикани от гигантската радиация и свръх ниските температури. Спътниците, които са гравитационно свързани с газовата планета, постоянно се въртят в наситената й магнитосфера, където непрекъснато са подложени на влиянието на нейната радиация. “Когато магнитосферните частици (йони и електрони) се врязват в повърхността на спътника, настъпват странни неща – независимо от факта,че тук преобладават необичайно ниски температури. Появяват се радикали, настъпва йонизация и се образуват материали и несвойствени за този процес условия” – казва Орландо. Данните получени от сондата Galileo в близкия инфрачервен диапазон показват присъствието на замръзнал солен разтвор по повърхността на Европа. Някои учени смятат, че той би могъл да се е появил от подземния океан на спътника. Извлечен на повърхността в резултат от вулканичната дейност, соленият разтвор веднага е замръзнал при температура от -145 С и високия вакуум. За да се провери тази хипотеза, групата учени с ръководител Томас Орландо и проф. Том МакКорд, пресъздаде замръзването на соления разтвор в сходни условия, като подложи веществото на термални изменения, обичайни за Европа. Анализът на инфрачервен диапазон показа сходни характеристики с получените от космическия апарат. Освен това, Galileo успя да отчете количеството на кислорода в разредените атмосфери на спътниците. В стремежа си да разберат как този газ би могъл да се появи и да се освободи от повърхността на леда, изследователите бомбардираха обикновен лед със сноп от електрони. В резултат се образува стабилна молекула, чието появяване никога не се е наблюдавало в условия, известни на химиците. В бъдеще, такива необичайни изследвания биха могли да дадат отговор на въпросите, свързани с появяването и еволюцията на повърхностите на спътниците.
