Сред великите открития направени от Галилео Галилей е откриването на първите 4-ри спътника на Юпитер-Йо, Европа , Ганимед и Калисто. В негова чест те се наричат Галилееви спътници. Галилей наблюдавал за пръв път спътниците на Юпитер на 7 януари 1610 г. с помощта на собственоръчно направен телескоп. От начало той помислил, че е видял около Юпитер 3 звезди, разположени на една линия с планетата. Но на следващата нощ се оказало, че звездите се движат по ,,неправилно" направление и това привлякло вниманието на Галилей. Той продължил да наблюдава тези ,,звезди" и Юпитер в течение на цялата следваща седмица. На 11 Януари се появила и четвърта ,,звезда", получила по-късно името си Ганимед. След още една седмица наблюденията на Галилей показали, че тези 4-ри звезди не напускат околността на Юпитер, а само изменят своето положение една спрямо друга и спрямо Юпитер. Той ги нарекъл ,,планетите на медичи" в чест на кралското семейство и просто им дал номера 1, 2 , 3 и 4. Галилей публикувал резултатите от своите наблюдения през март1610 г. в книгата Sidereus Nuncius (,,съвременни звезди"). След което, астрономът Симон Мариус заявил, че е наблюдавал един от спътниците на Юпитер още през Ноември 1609 г. - пет седмици по-рано от Галилей. Но той не публикувал веднага резултатите си и затова не успял да потвърди своя приоритет. За сметка на това, през 1614 г. той дал имена на спътниците на Юпитер, описани от Галилей, а именно - Йо, Европа, Ганимед и Калисто - по реда на тяхната отдалеченост от Юпитер. Два от тях по размери са сравними с Луната, а третият и четвъртият са по-големи от Меркурий, но пък масата им е по-малка.
Оттогава, около Юпитер са открити още 12 спътника - Адрастея, Метис, Амалтея, Тива, Леда, Хималия, Лизитея, Елара, Ананке, Карме, Пасифая и Синопе. Част от тях се въртят в посока обратна на околоосното въртене на Юпитер, а орбитите на някой са силно елиптични. Това са неголеми по размер космически тела, който Галилей не успя да види в своя несъвършен за съвременните мерки телескоп, но със своето откритие той още веднъж потвърди правилността на теорията на Коперник, че Земята не е център на мирозданието и заедно с останалите планети се върти около Слънцето.
Европа се намира на около 600 000 km над горните слоеве на юпитерските облаци, а Калисто- на около 1.8 млн. km от тях. Макар, че Европа е малко по-малка от Луната, повърхността й е една от най-ярките сред обектите от Слънчевата система. Диаметъра на Калисто е около 1.5 пъти по-голям от този на Европа, а нейната повърхност е 3 пъти по-тъмна. По своите размери Йо е подобен на Луната, но за разлика от нея се движи по елиптична орбита, т.е. силата на привличане, упражнявана от Юпитер върху него, периодично се изменя. По тази причина в Йо възникват вътрешни напрежения, вследствие на които се отделя топлина. Именно затова Йо е космическото тяло с най-висока вулканична активност в Слънчевата система.
Юпитер вече с 61 спътници!
Последните 21нови спътника са открити през 2003 г. и имат диаметри от 1 до 4 км., а 19 от тях се въртят по ретроградни орбити, т.е.обратно на въртенето на Юпитер около оста му. Само един от тях, обозначен в каталога като S/2003 J20, се върти около планетата си по "правилна" орбитала.
