По средата

Главата, опряна на студения прозорец-краката на радиатора топъл; светлината от лампата в дъното на стаята и мрака навън, тишината извън слушалките ми и музиката вътре , на границата между двете  , привидното спокойствие на човека, седя на перваза и бурята затворена вътре , на границата между двете.

Отражението ми в прозореца, насложено върху светлините на улицата от другата страна, последния ден на ноември, между есента и зимата , нещо като момента на събуждането, преди да разбера, че съм сънувал, че това не се е случило наистина,

Живот на граници, големият мост, свъзрващ града със северните покрайни на района и светлините на колите, преминаващи отвъд ./ слушай тишината между звуците, те идват от нея, всъщност те са едно цяло, няма тишина без шум,  няма тъмнина без светло, топлина без студа, начало без край, болката без щастието, .. .разбира се, има я и междинността, това което е когато сме някъде между двете противоположности, заклещени в приливите и отливите на времето

А какво ще стане ако разбия стъклото, ако това, което е отвъд него мине тук вътре, ако студеното докосне топлото, мрака се смеси с бледата лампа, тишината залее звуците, вътрешната болка и безчувственост излезат наяве, сега и преди – да се докоснат и да се анихилират  в никъде-то? Може ли отражението да бъде отразено? Ами ако аз съм просто едно отражение в нечий прозорец? Ако ме има само защото съм едната страна на един контраст между противоположности? Ако наистина съм това, тогава къде е тази граница мезду мен и не-мен???

Break on thru to the other side, kopele..

( толкова рядко ми се случва да говоря на български напоследък, че взех и на копеле да си говоря сам , човече)

-няма граница човече, като си жаден си водата която пиеш жадно, ти си въздуха който вдишват дробовете ти като изплуваш изпод водата, вятърът преминава през кръвоностните ми съдове на път за нечий друг дишащ, към листата на дървото отвън , ти си докосването на стъпалата ти до голата земя, когато тичаш бос, ти си нещата, които виждат очите ти, защото къде иначе е точното разграничение между възприемащия, възприемането и възприеманото? Всички пътища на обработка на сетивната информация в ЦНС стигат до някакъв магически център на висшата нервна дейност, където уж бил ‘аз-ът’ , а ти си нещо повече от кората на мозъка ти , нали??? Кой мисли мислите, които се мислят в главата ти? Кой изрича думите, излизащи от устата ти? Откъде  идват те, а? Кой говори вътре  в теб / Аз съм и ти , този , който в момента чете това ( особено когато аз го чета за втори път..), защото с написването на този текст в този сегашен момент аз ставам част от твоето съществуване в момента на четенето на думите, теб те няма , гласчето в главата ти, което наричаме ‘мислене’ е временно замлъкнало, на негово място са написаните тук думи.. а в мойта глава нещо друго диктува, моето ‘съзнание’ , а ръката ми пише ли пише ... а може би музиката диктува, unkle? Или гледката през прозореца, светлините на острещния блок, който блестят в очите ми , топлината на радиатора в краката ми?? .. може би е мисълта , че някой в ‘бъдещето’ чете това, може би няма причинно-следствена връзка между това текста да е написан от някой, за да може да го прочете някой, може би текста се пише едновременно с четенето му , някъде в бъдещето? .. щото какво е ‘времето’ , защо то трябва да е линейно и еднопосочно, само защото ние го възприемаме като такова ( а казват,че земята била кръгла, не е ли плоска?...) Така че, може би Ти пишеш сега , не аз, може би всяка книга която някога си чел е била писана и от теб, докато я четеш автора й я пише заедно с теб, неговите мисли са и твои, въпрос на гледна точка . времето и усещането за него е еволюционна адаптация на ‘ съзнанието’ ни към огромния поток информация, който ни залива през чувствителните ни сетива, това ‘съзнание’ просто има нужда от някаква координатна система, в която да подрежда възприятията и да ги складира, ... питай някое 2 годишно дете какво е правило вчера , или виж как кучето ти е заседнало в едно безкрайно сега  и не му трябва часовник, за да знае, че е време за ядене, то просто знае...

.... та , копеле, кой съм аз и защо седя на този прозорец и пиша това? ( защо толкова рядко слушаш парчето dirty shadows, 9тото от ISDN диска на FSOL, една друга Вселена има в него) ... може би се опитвам да се предизвикам да мръдна малко встрани от ежедневието и обикновенността на всичко , писна ми от това престорено, скучнои несподелено съществуване, което водя . Сега е момента, в който ако бях  в България щях да си събера раницата и да замина към някоя планина или море или далечно място , да се загубя и намеря .. ама не съм . . . .   . . сигурно в такова състояние хората решават, че е време за промяна, намират кауза и започват своята private revolution .. . . iskкам да съм Che на моята партизанска война, Левски на революционния си окръг, Ботев на четата, която водя по гръбнака на хаоса през сърцетона Балкана, куршума, убил Вапцаров на моя комунизъм .. Тайлър Дърдън на бойния клуб в главата ми .  . . . . . .

 

 

Вечерта на деня ми

се спуска

над утрето