Еволюция..(Или по скоро опитът за еволюция на Вогоните...) .....Преди милиарди години,когато вогоните за първи път изпълзяват вън от ленивите води на праисторическия океан на планетата Вогсфера и се просват задъхани и изнемогващи върху девствените брегове на планетата...когато първите лъчи на яркото младо слънце Вогсол ги огрява онази утрин , движещите сили на еволюцията веднага и без колебание отказват да се занимават с тях, зарязват ги отвратени и ги отписват от сметката като грозна и достойна за съжаление грешка. И оттогава насам не са еволюирали; изобщо не се очаквало да оцелеят. ( ето го и описанието на един от вогоните от един от предишните абзаци : Дългият му крив нос се извисяваше високо над малкото свинcко челце. Тъмнозелената му жилава като гума кожа беше достатъчно дебела, за да може (вогонът) да играе политическите игри на държавен служител- при това доста успешно, - и достатъчно непромокаема , за да издържа неограничено време на дълбочина хиляда фута в морето без никакви последици за здравето му.) Фактът че все пак са оцелели , е своего рода признание за тъпоглавото, безмозъчно упорство на тези същества. "Еволюция ли - разсъждаваха те, - че за какво ни е тя?" и си карах тъй , без да се тревожат , че природата ги е лишила от нещо, щом могат и без него, и чакаха да настъпи времето, когато по хирургически път ще могат да коригират по съществените си анатомични недостатъци. Междувременно природните сили на планетата Вогсфера бяха работили извънредно активно , за компенсират предишната си грешка. Сътворили бяха елмазени припкащи раци, които вогоните ядяха, като разбиваха черупките им с железни млатове; високи , смайващо сройни дървета с чудно красива окраска ,които вогоните изсичаха, за да има с какво да готвят месото на раците; изящни, прилични на газели същества с копринена козина и влажни очи, които вогоните възсядаха. Те не можеха да им послужат като транспортно средство, защото гръбнакът им моментало се прекършваше, но въпреки това вогоните не се отказваха да ги възсядат. И тъй едно след друго минаваха нещастните хилядолетия на планетата Вогсфера, докато един ден вогоните неочаквано откриха принципите на междузвездните полети. Само за няколко кратки воггодини вогоните по един емигрираха в съзвездието Мегабрантис- политическия център на Галактиката- и сега представляват изключително якият гръбнак на галактическата администрация. Опитвали са се да придобият знания и ерудиция, опитвали са се да придобият светски маниери и обноски, ала в основни линии днешния вогон малко се отличава от първобитните си прадеди. Всяка година внасят по двайсет и седем хиляди искрящи елмазени припкащи моркси рази от родната си планета и прекарват една пиянска нощ , като ги натрошават на парчета с железни млатове.. Във втората част на Пътеводителя- "Ресторант на края на Вселената" има една мнго интересна теория за еволцията на хората , която би довела Дарвин до спонтанен инсулт...но за нея- прочетете книгата :) |