28.III.2000 -
Ден първи
Тръгнахме от София
сравнително рано - в 8 часа, което разбира се значи, че се наложи да стана в
най-нелюбимото ми за това време - около 6 сутринта. Измъкнахме се от
задръстения с коли улици и потеглихме.
Най-после се отдалечавам, поне за
малко, от всичко което ми трови живота напследък. Една седмица - много ли е или не?
9 am Рейса лети по магистралата в
посока към Пловдив, все още нищо ново около мен. Един час по-късно стигнахме
града на тепетата.
Интересно колко по-чист и нормален за
живеене изглежда Пловдив в сравнение със София
В автобуса
останахме Аз, Сашо , шофьора и още десетина души, твърдо решени да стигнат до
Хасково. Движим се … Изглежда пролетта е дошла малко по рано тука- тук там се
миаркат цуфнали дървета. Дори успях да видя щъркел (сбогом на червено-бялото въженце около лявата ми китка..).
11 am
Май приближаваме Източните Родопи най-после. В далечината някъде на
юг се виждат хълмовеи не чак толкова високи планини , а около нас равнината
бавно, но сигурно се изкрвявя и превръща в
нещо друго.
Хасково- градът на Astica
12 аm Сашо продължава да слуша на
уокмена си единствената касета , която е
взел ( за други - забравил???) - David Attenborough, The best of ( Shri Lanka '51). А междувременно влязохме във Хасково,
при това как - пътят минава през най-забутаните и бедни части на града. Наоколо
- полупостроени едноетавни къщи, панелни блокове (да и там си ги имат), а на всяка тераса - сателитна чиния! ( в
главата ми изплуват картини на радиотелескопи, програмата SETI
, а може би SEHI - Search for ExtraHaskovo Life). Какво
гледат тези хора?… чиниите са обърнати някуде на юг, някъде към
"по-добрата" страна…
Ние на Запад, те на Юг , май никой Тук не
гледа Напред…
Гарата -
до рейса за Маджарово остават 3 часа , което май ще ни даде възможност да обикнем
родината си , опознавайки нейния китен град Хасково…Оставяме си всичкия багаж
без едната камера на гарата в гардероба и тръгваме към центъра на града.
Стигаме…
" Тук нещо не е наред! Какво правят
всичките тея хора по кафенетата?? Днес не е ли Сряда??!"
И какво виждаме там - тълпи от хора, насядали около
масите на безбройните кафета , кафененца , сладкарници, горчилници, баничарници и не знам какви си
места със столчета нa централната улица на града ( А ми казваше някой , це във София всички ги мързяло - Ела в Хасково,
усети духа на мълчаливо-мързеливата революция)
Вървим из
града, вървим и се чувстваме странно неестественоо - може би защото сме забравили да си облечем анцузите за гости и
да си обуем маратонките "Adibass". Oчудваме се , че отникъде не
чуваме чалга всъщнот, само тя липсва за допълване на картинката. Открихме
турския еквивалент на KFC,
дори ядохме там.
Два часа
по-късно вече и ние сме заразени- дали от пилешкото, дали от въздуха, а може би
… водата? Мързела бавно , но сигурно ни превзема. Седим на една пейка в центъра
на града и наблюдаваме хора , които наблюдават други хора, а те трети, те пък
може би нас гледат. Прекарахме така повече от час, накрая реших, че причината
всички да ги мързи толкова много е, че работят в местния завод на Astica и вместо
заплати получават бира ( а тя, както знаете, е проводник на мързела …).
Маджарово
Пътят от Хасково до Маджарово беше около час и половина
хълмове, полянки, гори, камънаци, завои, завои, села без никакви хора в тях и
още и още... е в крайна сметка пристигнахме.
Защо си
мислех,че това ще е провсто едно нормално мало граче с къщи, дворове, баби и
дядовци, кмет, млади труженици и труженички… Уви тук всички отдавна са си
тръгнали ( някъде на Юг навярно). От процъвртяващата рудодобивна промишленост
са останали само опустошени хълмове, ръждясали развалини на фабрики и празни
панелни блокове.
Е, поне
хората, работещи по проекта с лешоядите се оказаха свестни - Ицо и Светла.
Заварихме Светла седнала пред компютър ( не, не беше в IRC, изчисляваше
данъци). Набързо ни разказа историята на лешояда, получил сърдечен удар, за
подхранването , което правят в момента и за целия проект. Появи се и Ицо… Оказа
се, че ако все пак искаме да снимаме нещо ( птици за предпочитане), тази нощ ще
трябва да спим в едно укритие някъде из съседните на град планини… Щом трябва..
7.30 pm
Запасихме се с
хляб, течен шоколад, вода и банани, пренаредихме си багажите и пак потеглихме,
а междувременно едната камера отказа да работи, което разби концепцията на Сашо
за заснемането на филма…
Още един час
път с кола в тъмнината ( Carma police). Там сме. А там.. там има един хълм, на
върха на който е построено нещо като бункер, на 20 метра от него, на поле
осеяно с кости, черепи и камъни лежи храната за лешоядите - умряла овца и
половин крава… Тъмно е , а наоколо е пълно с Кости и умрели животни!…
Влизаме вътре
и на светлината от фенера разчистваме мястото, на което ще спим от камъни ,
само за да открием още камъни отдолу. Малко по-късно Сашо извади една изненада,
която Петя ни била подарила, но това няма нищо общо със снимането на филми за
дивата природа в Източните Родопи , така че няма да говоря за това.
29.III.2000
- Ден Втори
9.30 аm Станахме
преди повече от два часа, оттогава нищо. Сещам се за това как ходехме с брат ми
за риба като малки- ставахме в 6.30 am, отивахме на възможно най-далечната част на
реката, която минаваше през града, изваждахме въдиците.. и Нищо - 5 часа
по-късно се прибирахме , уловили едно Нищо… Та стоим ние в бункера и чакаме
Бомбата да падне, или пък да дойдат лещоядите, опитваме се да измислим какво да
правим в следващите няколко дена.
4.30 pm Още сме вътре, лешоядите все
пак се появиха , но вместо да кацнат и да се хранят, упорито кръжат около
съседните хълмове и не кацат на труповете на примамливо-разложилите се животни.
Изглежда или са се нахранили предния ден, или пък са ни видели през цепката на
вратата а бункера, през прозорчето,
което беше толкова малко, че оектива на камерата го запълваше… а може би през
дебелите 50 см бетонене покрив и каменни стени на укритието?
7.30 pm Измъкнахме се от бункера
най-после, чуствам се като затворник пуснат от тъмницата след дълъг престой
вътре за тройно убийство на лешояди.
Кратко описание на планината и
метеорологичната обстановка:
Вятър силен и не много студен с преобладаваща южна
посока, температури - нормални , влажност ниска. Качихме се на едно близко
възвишение, от което се вижда долината и всички селца в нея. Ако разперя ръце ,
вятъра като нищо може да ме понесе нанякъде - I'm learning to fly , but I ain't
got wings, falling down is the hardest thing
Тръгваме надолу към селото ,
през което предичната вечер сме минали с колата - с. Поточница. Завръщаме се в
цивилизацията
-Да! Това са хора! Ей там пред онази…. къща
( как ли не се съборила още от вятъра?). Надолу е малко по-добре, въпреки
че кравите и козите далеч превишават по численост хората. Отново се виждат
сателитките, явно проекта SEHI е
обхванал целия регион.
Нахълтваме в
местния ( и единствен) магазин, където размера на покупките ни, кара продавача
да се усмихва сякаш току що дядо му от Кувейт му е завещал нефтен кладенец
-
Извинявай,
че ти връщам рестото толкова на дребно, но днес пак само хляб си купуваха от
мене.
Поемаме обрано нагоре…горктие шерпи, започвам да рабирам какво
им е, аз нося кутията на камерата този път. Сашо реши, че трябва да снима
залеза, оказва се добра идея ( ще видите избрани кадри от този и други залези
във филма ER2000,
ако го дават по вашата кабелна телевизия). И с падането на тъмнината ние пак влизаме в бункера
-
В
тъмното лешоядите няма да могат да ни видят,че влизаме, а те вече са ни видели
да излизаме!( ами ренгеновото им зрение?)
Какво става, когато двама души
почти по принуда сотят на едно място и няма какво да правят? Измислят си поводи
да се карат, но и това няма нищо общо с правенето на филми , така че няма да
пиша за него. Ако не сте виждали трите звезди от колана на съзвездието на Орион
да залязват зад хоризонта, направете го следващия път, когато сте на повече от
30 км от цивилизацията и над вас са само звездите, многото звезди. Може би ще
разберете защо са нарекли галактиката ни Млечен Път.
31.III.2000 - Ден Трети
Сега е 10.45 am, aз седя в
бункера и си водя записките , които четете в момента. Сашо пак се мотка около камерата,
този път е успял да снима два заблудени египетски лешояда, които се бяха рещили
да кацнат и опитат от умрялата овца… и пак Нищо, искам да ходя за риба вече,
писва ми ! В 1 pm ще
потегляме към селото - имало рейс в 2.30
pm ,
или поне така ни казва внука на Кувейтския шейх, когато ни продаде хляб в
магазина си.
1 pm Тържествено се изнасяме от бункера- това беше
заснето около 5 пъти, след което поехме по пътя надолу. Стигаме до селото ,
където чакаме рейса още около 1 час. Докато чакаме, покрай нас минава групичка
от 15-20 дядовци, които разпалено си говорят нещо на турски. За първи път се
чувствам сякаш не съм в България, нищичко не разбирам!
Рейса е препълнен с баби със
забрадки и кошници, шофера спазва отколешната традиция да слуша чалга, което ме
хвърля в едни мисли за това , че р. Арда е за чалга музиката това, което е р.
Мисисипи за блуса…само дето това е единствения паралел между двете музики , за
който се сещам.
В Маджарово ни чака стая с душ
и топла вода, храна и легла с чаршафи, ура. За вечеря ядохме кебапчета с бира и
пържени картофи в единственото нещо в града, което продаваше храна , само
такава храна. Изкарахме около 5 дена само на такава храна.
1.IV.2000
Ден четвърти / ЧРД Сергей/
9.00 аm Брачеда на Киро Колешев ( мой стар познат от времето,когато
бях минъор в урановите мини край Маджарово..), към който ни насочи Сашо кръчмаря ( той също ми е стар познайник..), ни натовари на зелената си
Skoda и
потеглихме към града, който никога не спи… Всъщност отивахме към Крумовград,
долината на река Крумовица. Ама какво ще правим там??? Амиии.. не съм съвсем
сигурен, но май ще търсим черни щъркели.
Натоварени сме доста солидно с
храна и средства за оцеляване в дивата природа като палатка, спални чували,
кибрити , ножове, храна и вода. Чака ни дълъг и изтощителен преход през опасни
речни долини, запуснати села и бездънни пропасти. При повече късмет за два дена
ще успеем да се доберем до най-близкото средище на цивилизацията… или поне така
си мислихме, отивайки натам.
Брачеда на Киро ни остави на
края на асфалтовия път - оттук нататък пеш. Всичко започна съвсем по правилата
на "истинското" National Geographic
приключение:
-
А
сега накъде?? От коя страна на реката да продължим?? Къде ще ни отведе този
планински път? Защо това село го няма на картата???.. и какво прави онзи Fiat на средата на пустоща?
След две героични прекосявания
на реката - боси , с раници и камера на гърбовете си , с обувките възрани около
вратовете ни, които бяха овековечени на фотографска лента за ваше удобство… се
озовахме на 500 метра от някво селце. Сашо се втурна да снима едни дъждосвирци
( вид птици , живеещи по бреговете на реките), а аз застанах на брега ,
замислен дълбоко за това ще преживеем ли нощта на открито…. До мен дойде един
дядо, който както сам си каза говори български "чат-пат" - разбиеайте
никак. Научих от него някои турски думички - алакакан = дъждосвирец, будалла =
човек , който е дощъл чак до тука, за да
снима алакакани. Оказа се, че до заветната ни цел остава още 30 минути тежък
преход по асфалтов път… Е хубаво беше, че поне се наложи да прекосим реката по
въжен мост в стил Индиана Джоунс, но
никой не се сети да ни отреже въжетата, докато висяхме над бездната. Къде е
приключенския дух на местните?
4.00 pm
От два часа седя на върха на
една скала от едната страна , на която е долината на река Поточница, а от
другата - пътя за Крумовград ( удобно място за атентати). До мене седи един
местен, с който си говорим аз живтоновъдството, изселници в Турция, черни
щъркели, времето , рейсовете, производстовото на пъпеши в Добруджа през 80-те
години, живота, вселената и всичко останало…
6.30 pm
Местния с който си говорих си
тръгна заедно с двете си телета, а междувременно Сашо реши, че няма какво повече
да снима от тази скала, за съжаление нямашв никакви черни щъркели, повтаряше се
историята с белоглавите лешояди , които не искаха да ядат мърша пред бункера.
Слязохме от скалата и преминахме по висящия мост ( 3 пъти, защото това също
трябвало да се заснеме). Малко преди това аз бях открил едно място идеално за
лагеруване - там щяхме да разпънем палатката и да спим през нощта. Е оказа се ,
че това май е пасище в градината на някой от близкото село , но наоколо в
радиус 10 километра пак нямаше хора, така че нямаше кой да ни изгони оттам.
Същата вечер ядохме прекалено много кашкавал и хляб, но и това не е част от
снимането на филм за дивата природа, така че ще го пропусна.
2.IV.2000
10.10 am - събудих се преди час и половина, прибрах палатката, от
вътрешността на която изхвълих солидно количество .. морски пясък. Скоро
поемаме обратно към Маджарово.
Déjà vu
1.00pm - Добрахме се до най-близкото село, което се оказа, че се
казва… Поточница ( виж 31.III за справка).. въретели сме се в кръъъъъъъг..
пак сме там откъдето тръгнахме. Докато пиша това, седя в една селска кръчма,
пия Fanta,
гледам турска телевизия, слuшам турска музика и чакам рейса ,който чакахме и преди
два дена ( идва след час и половина). На път за селото, вървейки по асфалтовия път
за Крумовград, спираме до една крайпътна чешма. От някъде се появяват два
съмнително големи Mercedes-a, от тях излизат няколко съмнително големи хора и
.. отиват да пият вода. Виждат голямата алуминиева кутия на камерата и идват да
ни питат дали и ние търсим злато и дали това не ни е уреда за търсене…
( Сашо в
акция, с камера на село)
1.10 pm - все същото, турска
рок балада чували ли сте някога?, аз в момента слушам такава.
1.30 pm - продължавам да обогатявам познанията си за
турската музика… чалга , ама добре направена - дори не звучи гадно. Наще
поп-фолк-fuck
бездарници трябва по -често да слушат турско радио , туко виж научили нещо.
2.30 pm
Разговор на автобусната спирка
:
-
Значи
вие птиците снимате , а?
-
Ами
да, ей там горе, виждате ли , кръжат едни египетски лещояди?
-
А
тези ли? Ами те са щъркели!
-
Не,
не са щъркели -те имат по дълги крака и вратове…
-
А ,
да . Значи ги знаете вие тези работи.
…..
-
И
като ги снимате, какво? Ще ви платят ли? Университета плаща ли ви разходите?..
И какво ще правите като завършите?
-
Няма
бъдеше тука в България, няма.. какво стоите?
( прави сте , ама и не сте
прави , 30.08.01)