4.06

moreto e navsiakyde- kazah si na um i se protegnah lenivo, dokato pieh koka kola i slushah sublime.

3 chasa po- rano se swybudih ot nechii glas koito veselo podvikvashe Good Mooorniing , good moorning. Beshe Thomsen, nashia prepodavatel po okeanologia, s onzi vesel ton v glasa si, siakash ni kazvashe ' Snoshti sigurno ste si legnali dosta kysno i sega vi se spi, no sega triabva da stavate, ne ste doshli na tozi korab da se izlejavate hehe..'

Namirame se niakude v Atlanticheski okean , 100tina kilometra zapadno ot iujna Irlandia. na 1700 metra pod nas se namirat podvodni kanioni , koito se spuskat ot kontinentalnia shelf kym dylbokite chasti na okeana. Niakolko grupi ucheni provejdat razlichni izsledvania v momenta, praviat podrobni karti na dynoto s pomoshtta na sonar na borda na koraba, kakto i sys sonar na borda na frenskia robot Victor.

Daleche sme ot sushata, vseki put kato se setia za tova mi triabva mynichko vreme za da se osyznaia, prekaleno mnogo sym sviknal s ideiata che sym na susha i che sveta mi e stabilen. Trudno e da zabravish 22 godishni navici za niakolko dena.. i vse pak se svikva, predpolagam.

Vchera si govorih s edin rusnak Maks, toi mi govoreshe na ruski i angliiski, az praveh vischko vyzmojno da mu otgovariam na ruski, no e trudno , ne si spomniam mnogo, zatova i minavah na angliiski dosta chesto, sram za ruskoto mi obuchenie v uchilishte.. Ta Maks e bil na korab veche 7 pyti, sybirali mu sa se okolo 5 meseca na voda za poslednite 3 godini. Na borda ima hora koito sa prekarali godini v moreto , hodili sa v Antarctida mnogokratno , stoiali sa v ledovete s meseci.. izobshto, tejko miasto e tova, vsichki sa s mnogo poveche opit ot nas.

 

4.06/вечерта

морето всъщност не е съвсем плоско, облаците в здрача преди да се стъмни напълно приличат на планини на хоризонта..

хоризонта е като окръжност с център кораба, създава едни хубаво усещане за пълна свобода, накъдето и да погледна, имам свободата да видя докъдето ми достига погледа, няма ги ограниченията с които съм свикнал .

може би трябва да спра да сравнявам морето със сушата, струва ми се че това е доста основно човешко състояние , да сравняваме всичко ново със старите си преживявания и усещания.. но това доникъде не води, просто нещата са различни, уникални.. за да ги разбера трябва да ги приема такива каквито са, да се освободя от задръжките на старите възприятия и ограничения ( в момента изпитвам онова редовно състояние на това как сякаш текста който пиша е предназначен за някой точно определен читател.. сега пак се намесва нан, странно, тя вече не е много реална, май никога и не е била, сега е просто един образ на момичето, което може би разбира за какво пиша, някак си, дали е така, ненам,..просто ще опиша всичко което мога и толкова, другото е отвъд мен, разбирането на това което възприемам). Та, как мога да започна отначало, да пренебрегна сравненията и да разбера света си като такъв? Няколко основни правила за него:

- кораба се клати, това е напълно нормално, усещането за нестабилност е чиста илюзия

-хоризонта е свободен във всички посоки, мога да видя и изгрева и залеза на слънцето от едно и също място

- живея в затворена система, ограничено пространство, зависещо от промените във времето, борещо се със стихиите

- хората (тук) са безкрайно любопитни и са готови да правят такива безумици като да седят на такъв кораб по 3-4 месеца, само и само за да задоволят това любопитство ( или да правят изследвания и пишат статии, кариера и тн.., но малко е вероятно да е само това)

- спи ми се..

- липсвате ми , искам те, ще те сънувам , отново

 

ако можеше Джак Керуак да чуе FSOL на слушалки или да попадне на истински рейв със хубава истинска трипи електронна музика, какво ли щеше да напише... джаза е пълната свобода музиканта да може да изрази себе си , но сегашната музика е като един свят от звуци който музикантите строят в съзнанието на слушащия и го оставят да се лута, търси, губи и намира из него.. или просто да се чувства добре ( със или без химикали)

 

 

7.06

сънищата

трудно е да се описват сънища с думи, винаги се губи огромна част от преживяното, сякаш се опитвам да разкажа филм на някой,не става, всичко е визуално, думите са само когато се говори с някой, не са основата на преживяното.. и все пак ,

някво село с животни по улиците, май майка ми е с мен , срещаме някакви странни животни, слонове, които обаче приличат на хора, на стари хора.. имат един такъв интелигентен и чоешки вид, ката много страдали дядовци, ходят на два крака, и все пак са слонове... мисля си че са не по-малко интелигенти от насх хората, май говорим с тях.. става ми много тъжно за тях и за тяхното страдание? тъжно , почти плача в съня си. после се събудих

другият сън беше пътека в някаква планина/гора , подобна на пътеката в гората в Трявна до Ралица.. вървя с няколко хора по нея.. късно следобед е, вече се стъмва.. виждаме палатка-иглу до пътеката, на палатката има табелка гъби - 10 лева, mushrooms 10 lv, магически гъби, интересно... сякаш някой ги бере и ги продава на минаващите. отивам да проверя за какво става дума, от палатката излиза някакво момиче , питам я какви гъби продава, какво им е името, тя ми казва някакво латинско име, после ми показвва гъбите.. питам я дали ще са тук утре, тя казва че утре ще ядат гъби някъде другаде, ще ходят с лодки по някаква река за да търсят вълци? .. питам я дали са заедно със сестрата на Камен за търсенето на вълците..

( преди тази палатка имаше някаква друга палатка)

после съм в накакъв град до някаква река, Бремен, разхождам се по реката,  някак си говоря с майка ми и я питам какво прави Марти, т ми казва че той прекарвал повечето си време разхождайки се из Бремен, покрай реката, сякаш те живеят там , не аз... после отнякъде се появяват вуйчо ми и Миглена, идвали от Франция, вече не3 искали да живеят в Испания, във Франция било по добре...

накрая срещам хора от IUB , Ели и още няколко латинота?, отиваме на прожекцията на някакъв български филм в някакво кино , закъсняваме, но все пак влизаме.. вътре има малко хора, и тъкмо когато филма трябва да почне, изведнъж няккакъв руснак почва да изнася лекция на сцената, нещо за някакви океани методи за изследване на океаните, на руски,само аз разбирам какво говори, после се събудих

 

14.06

последните дни минаха без да ги усетя, тотално загубих представа за времето, няма никакво значение коя дата е , колко дни са минало откакто сме накораба, още колко дни остават, къде точно се намираме.. морето като че ли отнесе всички zeitgebers  по време на мини буричките в началото на пътуването. Свиква се и с кораба, и с хората, които правят едно и също нещо ден след ден - проби от дъното на морето, промиване на кал и тиня, събиране на парчета корали , на цели корали , спускане на Виктор във водата, много часове пред мониторите на робота , гледане на дъното на морето, коралови рифове, риби, камъни , вода, вода, вода...  Сякаш съм бил тук вечно , естествено състояние почти..

още няколко неща които трябва да се правят на борда на кораба:

- гледане на филми от рода на една одисея в космоса 2001, перфектната убоот 971 или други филми за подводници -  изолацията от света , далече от всички на борда на някаква машина, довластен на капризите на стихиите ( хехе, банални сравнения)..

Хората тук са забавни , приятелски настроени, като изключим някои намръщени чичковци на възраст над 50 години , които са прекалено напред с  'научната' дейност, били са на прекалено много кораби , видяли са прекалено много океани , морета и живот.. другите са сравнително млади, може ди 10-15 години по възрастни от нас, но не са затъпяли и затънали в научно боричкане и лабораторна простотия като образите в IUB.

 

днес е един месец след рожденния ми ден.. странно, хм

 

и да се върна отново към сънищата, които не са много ярки и запомнящи се напоследък, в повечето случаи.. Сънувах някакво мъгляво пътуване с коли и влакове и трамваи.. из някакви странно познати места, същите пътища, измислени градове и улици, всичко е като някак си мъгляво и неясно , част от някакъв друг свят, една цяла реалност, която съществува в главата ми ,  свят които непрекъснато се променя и допълва, свят до който се докосвам в сънищата си.. той винаги е там , когато се опитам да си спомня какво съм сънувал снощи , в главата ми веднага изплуват парчета от стотици сънища , които съм имал напоследък, преди време.. често повтарящи се вариации на близки теми, но всеки път малко по различни.. или не .,..

та , сънувах някаква спирка на трамвай/влак в София??, на която се сменят трамваи и рейсове.. в първия момент съм в настоящето , Софията която е сега, като слеза от рейса/трамвая се озовавам в София преди 12 години , преди 1989.. съня сигурно е повлиян от книгата на Филип Дик , с неговите променящи се реалности, въпроси за това какво в времето и пространството

( в едно есе той твърди че сега сме 50 г сл Хр. , живеем в Рим, в някаква постоянна заблуда че сме 20/21ви век.. говори за Flow my tears, the policeman said,  как нещата които е описал в книгата са му се случвали по-късно наистина, срещал е хора със същите имена като героите в книгата,  правещи същите неща като тези в книгата, същите сцени, картинки, кадри.. после открива че някои от описанията които прави съответстват на пасажи от Библията, които той никога не е чел..  Exegesis-  няколко хиляди страници записки за тази реалност която той си е мислил че е открил)

19.06

На палубата замириса на зима, има барбекю по случай края на експедицията ( утре слизаме от кораба в Ирландия, Голей,Galway), има скара с дървени въглища и всичко мирише на горящи въглени.. точно както миришат зимните сутрини след като е валял сняг и всички са си запалили печките и бълват облаци черен дим в небесата.. а сме в средата на морето , атлантическия океан, видения за снежни полета, преспи и бели нощи.. снощи сънувах че карам ски освен това..

изобщо

утре ще има едно огромно пътуване от Галай до Лондон оттам до Хамбург и оттам със Серкан отиваме директно на мега фестивала Хуринейн , ще се потопим в поредната лудост, напълно различна от морската лудост която ни е обхванала вече трета седмица..