Статията е публикувана в списание Андромеда, бр. 12 / декември 1999 г.

      На 11 август 1999 г. имах щастието да се намирам в една почивна база на около 2 км източно от Тузлата, разположена върху издатина в морето, която не фигурира върху картите на България с мащаб под 1:500 000. Тази местност попадаше в ивицата на тоталитета, малко на юг от централната линия, поради което очаквах продължителността на пълната фаза да бъде около 2 мин.
      По повод на това забележително явление бях замислил фотографска програма, в която предвиждах да заснема в хронологична последователност някои от частичните фази, а по време на пълната фаза - обекти, намиращи се в непосредствена близост до лунния лимб: мъниста на Бейли, хромосфера и протуберанси. Тъй като никога през живота си не съм бил свидетел на пълно слънчево затъмнение, имах известни притеснения относно ефикасността на методите, с които бях решил да си послужа при фотографирането на пълната фаза. Знаех, че тогава не ще има време за мислене и всяка грешка или непредвидено забавяне могат да доведат до провал. Въпреки че внимателно четях всякакви статии и материали свързани с подготовката на такова наблюдение, в мен все пак останаха някои въпроси, на които разчитах да намеря отговори в последните мигове преди кулминацията, давайки си сметка за рисковете от това.

      Ясното утро на 11 август подсказа, че отново предстои слънчев и горещ летен ден. Леката утринна мъгла се вдигна скоро и небето придоби бледосиния цвят, характерен и за предните няколко дни. Още рано преди обяд посетих мястото, откъдето бях решил да извърша наблюденията си. Това бе една височина, отдалечена на около 200 м от морския бряг, откъдето право на юг се разкриваше красив панорамен изглед към плажа и морето - едно условие, което кой знае защо, желаех да бъде налице!
      Някъде около обяд пренесох и инсталирах техниката, която бях подготвил: телеобектив MTO 1000А система Менисков Касегрен с f = 1100 mm и относителен отвор 1:10.5, с монтирана към него увеличителна проекционна система, даваща резултантно фокусно 3000 mm и резултантен относителен отвор 1:30. Пред този обектив поставих слънчев филтър с пропускане 1/1000 (плътност 3), заедно с оранжев филтър, придаващ по-реалистичен цвят на слънчевото изображение. Всичко това монтирах върху специално пригоден фотографски статив. Подготвих също един телеобектив Таир 3С 4.5/300 (f=300 mm, f/4.5), за да снимам от ръка общия вид на явлението по време на пълната фаза и широкоъгълен обектв Flektogon auto 2.4/35, с който възнамерявах да заснема няколко панорамни фотографии непосредствено преди и след пълната фаза. Бях предвидил да работя с два фотоапарата: Зенит 11 и Зенит 12 XP с вътрешно-кадрово измерване, заредени съответно с филми Fuji 100 ASA и Kodak Gold 100 ASA.
      Още преди началото на явлението имах опасения, че при работа с увеличителната проекционна система, голямото резултантно фокусно разстояние и малката резултантна светлосила ще наложат снимане с по-дълги експозиции, от порядъка на 1/125 или дори 1/60 s, особено в пълната фаза, което създава голям риск от размазване на фотоизображението при евентуална нестабилност на установката. Затова по време на частичните фази снимах по един кадър през интервал от 15 мин. в прекия фокус, а в останалото време работех с увеличителната система, наблюдавайки или снимайки в едър план слънчевия сърп. Около 13:20h забелязах няколко слънчеви петна разположени в права линия, почти перпендикулярно спрямо посоката, по която настъпваше лунния диск.
      Когато слънчевия сърп изтъня и дневната светлина стана неестествено слаба, дочух тревожни писъци на чайки, летящи ниско, като че ли търсещи подслон. Погледнах към сенките на близките дървета - те бяха изпъстрени с безброй сърповидни образи на Слънцето, трептящи при лекия ветрец, който сега бе станал по-осезаем и носеше облекчаваща прохлада. Почувствах нарастващо безпокойство с приближаването на пълната фаза, проверявах често фокуса и броячите на фотоапаратите, подреждах около себе си най-необходимите неща, за да ми бъдат под ръка в мрака след втория контакт.
      Погледнах към плажа под мен - хората се бяха насъбрали на групи около лодките и водните колела, но много други стояха прави под навесите на близките заведения, като че ли изчакваха дъжд! Явно мнозина се бяха поддали на дезинформацията, разпространявана по всички медии в страната и вещаеща какви ли не опасности! В противовест на това, тук бяха пристигнали много чужденци, дошли от цял свят в тази почти с нищо незабележима местност. Виждах през бинокъла си как те насочваха към гаснещия сърп на Слънцето фотоапарати и приспособени за целта далекогледи. Небето на запад потъмня, дневната светлина угасваше, сянката настъпваше.

      Няколко секунди преди началото на пълната фаза допуснах грешка, като за миг се подвуомих дали да ползвам увеличителната проекционна система или да предпочета прекия фокус на обектива. Големите подробности които виждах във визьора ме подтикваха да предпочета първия вариант, но мисълта, че така рискувам да получа серия размазани фотографии, ме накара да избера прекия фокус. Няколкото секунди необходими за демонтажа на увеличителната система, безвъзвратно ми отнеха възможността да снимам броеницата на Бейли в началото на пълната фаза. По-късно разбрах, че това мое решение е било правилно, тъй като дори при работа в прекия фокус, някои от фотографиите ми заснети с експозиции надвишаващи 1/125 s се оказаха леко размазани в посока - случайно или не - съвпадаща с тази на отката на огледалото във фотоапарата. Грешката ми се дължеше и на факта, че работех сам с два фотоапарата, като едновременно следях и записвах хронологията на работата си.

      След като заснех няколко кадъра около момента на максимума, отделих секунди за да съзерцавам грандиозния космически спектакъл и с невъоръжено око. Сега перлената слънчева корона обгръщаше отвсякъде тъмния лунен диск, а нейното сияние постепенно се сливаше с тъмносиньото небе наоколо. Ярките звезди и планети блестяха по небосвода, придавайки допълнителна красота на величествената картина. Ниско над хоризонта небето бе порозовяло като пред изгрев.
      За миг погледнах отново в окуляра - няколко ярко червени протуберанса се виждаха покрай лимба на Луната, а един от тях, откъснал се от слънчевата повърхност, се носеше свободно и високо над хромосферата. Мисля, че никога няма да забравя тези мигове, които тогава летяха твърде бързо! Щеше ми се всички сега да имаха възможността да съзерцават тези картини в цялото им великолепие, което нито фотографията, нито останалите средства за предаване на образ можеха да презъздадат така живо, така истински!

      Посегнах към втория фотоапарат, чиито обектив бе с f=300 mm и снимах от ръка. Точно тогава, от западния край на тъмния лунен диск блеснаха първите мъниста на Бейли. Завиших скоростта на затвора и снимах отново. Небето от запад бързо просветляваше и скоро от планетите остана видима само Венера.
      Поставих отново филтъра на огледално-лещовия обектив и заснех първата от завършващите частични фази. Погледнах към почивните станции под мен - уличното осветление още бе включено, все още се чуваха ръкопляскания и овации от към плажа. Тогава погледът ми се спря на отстъпващата в небето лунна сянка, която като огромна тъмна завеса се отдръпваше на изток, плъзгайки се по морския хоризонт. Изчаках до четвъртия контакт за да заснема останалите частични фази през интервали от 15 мин.
      Вече нямах желание да експериментирам с различни увеличения - снимах само в прекия фокус, усещайки разочерование при мисълта, че може би вече никога няма да бъда свидетел на такова явление.