- Инж. Гавраилов, миналият месец проведохте поредното заседание на Управителния съвет на вашата камара в Каварна. Нарочно ли избрахте да дискутирате проблемите в бранша в този северен морски град?
- Изборът бе съвсем преднамерен. Община Каварна е центърът на Добруджанското Черноморие, един много чист и приветлив град, съхранил автентичния си вид при днешната курортна истерия. Има отлични дадености да се развива като специфичен курортен център - далеч е на десетки километри от големи промишлени замърсители, притежава чудесен микроклимат и термални минерални извори - предпоставка за целогодишно функциониране като база за отдих и лечение. Околовръст има и обекти с голяма историческа и екологическа стойност - Калиакра, Яйлата, Болата, Чиракман, което пък е предпоставка за стимулирането на профилиран туризъм.
- Развитието на Каварна като курортен център ли беше темата на срещата на предприемачите с градската управа?
- Обсъдихме някои наши специфични проблееми, но туристическото бъдеще на Каварна беше основната ни тема за разговор с общинската управа и местните бизнесмени. Виждате какво става в момента с перлите на родното Черноморие - курортните комплекси Златни пясъци и Слънчев бряг, с много градчета по южното ни Черноморие. Бизнес инвазията за нови хотели, ресторанти, атракционни заведения, казина, кафенета, обсебването на плажовете, видимото девалвиране на архитектурата и крещящото нарушаване на градоустройствената подреденост и хармония превърнаха тези курорти във всичко друго, но не и в български курорти. Изгубиха се спецификата, спокойствието, чарът на някогашната среда в комплексите. Нека не бъда разбран неправилно: не съм против развитието на тези курорти. Но не приемам начина, по който става това. Потенциалните клиенти от западните страни срещат същата обстановка, същите хотели и атракции, както в редица други курорти в Европа и по света. Те идват в България да търсят друга атмосфера...
- Смятате ли, че Каварна и селищата край морето на север от нея ще избягнат подобна участ?
- Искрено се надявам. Радвам се, че такоова е разбирането и на общинската управа. Кметът Цонко Цонев - един млад и енергичен юрист, има сериозна визия за развитието на града в правилна посока.
- И каква е тя?
- Да превърне Каварна в курортна зона заа наши и чужди туристи от средната класа, които ценят природните дадености и красоти, спокойствието, семейният уют. Без мегаломански изхвърляния, но с ясна цел и съвременен мениджмънт как да се върви по този път.
- Как практически Камарата на предприемачите може да съдейства на Каварна в тази посока?
- Първо, с авторитета си на институция, подкрепяща изцяло стратегическите виждания за развитието на града като курорт. И второ - с възможностите ни на бизнесмени. Общината има свободни терени, ние имаме капацитет да ги застроим. И да дадем на града една съвременна инфраструктура, да разкрием нови работни места. Това е сериозен процес, в който и двете страни имат своите отговорности. Важното е обаче да се устои на изкушението да се строи безогледно.
- Инж. Гавраилов, на заседанието на Управителния съвет на Камарата на предприемачите вие развихте тезата, че вашата институция ще продължава да работи активно в посока на усъвършенстване законовата рамка в бранша, като в частност визирахте Закона за браншовите организации. Отскоро този закон, дело на народните представители Валери Димитров, Никола Николов и Енчо Малев, влезе като проект в Народното събрание. Вашето мнение за законопроекта?
- След като години наред ние съвместно сс Търговската камара активно работихме по въпроса и изготвихме няколко варианта за законопроект за браншовите организации, най-сетне такъв закон реално влезе в парламента. Адмирираме този факт - началото е поставено. Специално по същността на законопроекта имаме както допирни точки, така и несъгласия по редица възлови постановки, свързани най-вече с начина и процедурата за легитимиране на браншовите организации, по отношение на критериите за тяхната функционалност и представителност, за ролята на държавата при законовото легитимиране на тези структури. Очакваме да бъдем поканени като експерти в дискусиите в парламентарната икономическа комисия при обсъждането на проектозакона. Убеден съм, че в един конструктивен и добронамерен диалог законопроектът ще стане адекватен на новите икономически реалности.
- И понеже подхванахме парламентарната тема, да я продължим. Каква е оценката ви за Закона за Черноморското крайбрежие и за промените в ЗУТ в посока съхранението на зелените площи?
- Вече се ангажирах с оценка за това каккво става днес по големите ни черноморски комплекси. Във връзка с това първото ми впечатление е, че този закон е твърде много закъснял. Каква е неговата същност?
Със Закона за Черноморското крайбрежие се обособяват две зони за териториално-устройствена защита. Зона А обхваща крайбрежната плажна ивица и публичната държавна собственост по крайбрежието и прилежащи територии зад тях, които могат да достигнат до 100 метра. В зона А, когато територията граничи с морски плаж, се забранява промяната на предназначението на земеделски земи и гори, забранява се строителството и поставянето на огради, които препятстват свободния достъп до плажната ивица. В тази зона се допуска разполагането само на преместваеми обекти за здравно обслужване и на леки съоръжения , свързани със спортно-развлекателното предназначение на плажовете.
Зона Б обхваща зона с ширина 2 км от бреговата линия. В нея се забранява изграждането на депа и други съоръжения за битови отпадъци. Взона Б има заложени и ограничителни за застрояването параметри. Конкретните разрешения за строителство в зона Б ще се издават от главните архитекти на общините, на чиято територия е теренът.
Разбирам тревогата на вносителите и желанието им да се спаси поне това, което все още може да бъде спасено. Но ще бъде ли този закон непреодолимо препятствие пред необузданите и агресивни икономически интереси? Нима сега няма действащи нормативни актове, които би трябвало да не допускат безобразията, ставащи в комплексите? Защо те не се спазват, защо все се намират някои инвеститори с по-особени права и възможности, които са недосегаеми в осъществяването на бизнес начинанията, дори когато драстично нарушават установените правила и норми. Изходът според мен не е в нов закон, колкото и добър да е той, а в безкомпромисната борба със закононарушителите от страна на всички институции - държава, местна власт, специализирани органи. Една строителна полиция, по подобие на данъчната - безкомпромисна, силна и независима, не е ли по-добрата алтерантива? Същото се отнася и за зелените площи. Трябва много да се внимава покрай един тенис корт, например в парка, да не израснат и сгради със съвсем друго предназначение.
- Инж. Гавраилов, един въпрос с повишена трудност. КАБ, КИИП, Строителната камара, БААИК, Камарата на предприемачите са все сериозни институции, участващи в една или друга степен в строително-инвестиционния процес. Допирните точки в бизнеса или спецификата на дейността и желанието всеки сам да се оправя преобладават в отношенията между тези структури?
- Най-важното според мен е всяка професиионална организация да отстоява най-напред интересите на своите членове. Като цяло ние имаме общо поле за изява - пред обществото, пред държавата и местните власти. Това обаче става най-вече на представително равнище. Липсват деловите работни срещи, професионалните дискусии в нашите среди по въпроси от взаимен интерес. Ето, скоро КАБ ще обяви цените на архитектурния труд в "Държавен вестник". Дълбоко уважаваме труда на архитектите и тяхната професионална организация, но все пак трябваше да се консултират по този така важен въпрос и с инвеститорите и предприемачите. Все още държавата ни не е така силно икономически развита, че да си служим с аргумента - така е прието в Европа. Ако цените са нереални, пазарът ще ги отхвърли. Все неща, които би трябвало да дискутираме делово и добронамерено...
Разговаря
Ленко ПЕТКОВ